Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
Вратата до него внезапно рязко се отвори. От пушека се протегна ръка в ръкавица, издърпа го и го просна на асфалта.
Росарио със сълзящи очи се взря в изплувалата от пушека фигура в маскировъчен комбинезон и противогаз.
— Ти, мръсен кучи сине… — понечи да каже той. Фигурата опря пушка в гърдите му и го простреля.
Отзад Уелдън все пак успя да се добере до вратите. Пушекът замъгляше взора му. Той зърна фигури да се движат сред кълбата дим. Миг по-късно двете задни врати бяха буквално издухани от пантите. Експлозията отхвърли Уелдън назад, право в стената. Вече почти в безсъзнание, той зърна двама мъже да прекрачват прага на камиона, зърна пушката да се издига сред пушека и видя блясъка, съпровождащ изстрела, който го уби. Не чу изстрела, който уби Соломон.
Трима мъже скочиха в задното помещение, докато през това време бледосиният микробус с отворена странична врата закова със скърцащи спирачки точно до отвора на изкъртената врата. Мъжете трескаво запрехвърляха чувалите с парите в микробуса.
Все още зашеметен от сътресението, Бейлър допълзя до вратата на кабината и изхърка:
— Дайте маска и на мен!
Дулото на пушката изникна на педя от лицето му. Той усети как нажеженият блясък изгаря лицето му, но така и не чу трясъка на изстрела.
— Съжалявам, приятел — проговори един приглушен от маската глас. — Рисковете на войната.
Той претърколи тялото на Бейлър и измъкна компютъра, модема и клетъчния телефон от джобовете на мъртвия младеж.
Високо над тях някакъв скитник, който нощуваше в едно изоставено помещение на третия етаж на един склад, стреснато се събуди от експлозията. Надзърна страхливо иззад ръба на прозореца и се взря надолу. Видя пушечните бомби, закачени към уличните стълбове, да плюят гъсти валма дим. Внезапно един микробус изръмжа сред пушеците и зави с пронизително свистене зад ъгъла. Скитникът панически приклекна зад перваза от страх някой да не го е видял. След малко внимателно се изправи и отново погледна надолу.
Пушекът бавно се разсейваше и той видя разбитата бронирана кола, откъснатите й задни врати върху платното, и двама мъже, проснати до колата. Единият бе останал без лице.
4.
12 януари, 3 часът и 30 минути, Скалистите планини
На назъбения хребет на Битъррут един самотен мъж се бе изправил в снегохода си и оглеждаше склона под себе си през бинокъл. Познаваше и обичаше звуците на жестокия вятър, който свиреше покрай него, устремен към прохода сред скалистите зъбери.
Насочи бинокъла към прохода и огледа пътя на юг — той криволичеше стотина метра и после правеше рязък завой на изток в продължение на около половин километър преди да свърне рязко отново на юг. Пътят беше разчистен, но вятърът го замиташе с пресен сняг от склоновете.
Момент по-късно машинният вой на втори снегоход надви воя на вятъра. Той възкачи билото на хребета и се спусна до първия. Мъжете, и двамата облечени в бели камуфлажни костюми, с лица скрити зад скиорски маски, се свиваха срещу жестокия вятър.
Първият мъж вдигна скиорските си очила на челото и огледа небето. Слънцето вече потъваше зад планинските върхове, зад планините се кълбяха сиви облаци.
— Стъмва се — произнесе той. Дъхът му излизаше на пресекулки през процепа за устата на маската му. Дребни късчета лед обрамчваха процепа.
— Какво става, тате, да не ти е студено?
— Още не е дошъл този ден.
Момчето се усмихна и проследи погледа на баща си.
— Май пак ще вали сняг — забеляза то.
— Да. Нека да прокараме пъртина през онези борове.
— Добре. Аз ще поема по високата страна покрай прохода. Може да ударя някой елен.
— Ще се срещнем на Уидоу Пийк. — Бащата се изсмя.
— Дръж си очите на четири за рейнджъри — и гледай да не ме гръмнеш.
— Взе ми думите от устата.
— Доста си нахакан за шестнадесетгодишен.
— Да. — Младежът се изсмя и включи на скорост, като изви машината настрани, засипа със снежен гейзер баща си и пое нагоре по стръмния склон към билото с боровата гора.
Бащата пое надлъжно по склона. Наклонът беше толкова стръмен, че трябваше да държи здраво кормилото, за да не позволи на машината да се плъзне надолу. Караше покрай долния край на гората, като изкусно заобикаляше отделните дървета. После закова снегохода пред една урва. На стотина метра под него беше първият завой на пътя. Мъжът действаше бързо. Първо завърза едно дебело въже около един бор и го спусна надолу в урвата. Извади един малък квадратен пакет от една от чантите в машината, пъхна го в джоба на якето си, после се спусна по въжето. Плъзна се на петнадесетина метра надолу, като внимателно оглеждаше повърхността на скалата, и в един момент застопори до една плоска ниша. Пакетът беше обвит в мушама и напъхан в пластмасов плик. Той внимателно го напъха в нишата, след което измъкна тръбичка, дълга десетина сантиметра, от другия си джоб, и я мушна в пакета. После се изтегли нагоре по скалата.