Седем дни за цяла вечност…
- Автор: Леви Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Йорданов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Седем дни за цяла вечност…». Краткое содержание книги:
— Не и когато ти си тук, тогава до петък — каза детето.
— До петък — отговори София, изпращайки му една въздушна целувка.
Тя се запъти към доковете с намерението да провери как върви разтоварването на един кораб. Доближи се до купчина с палети и един детайл привлече вниманието й: коленичи, за да провери санитарното разрешително, гарантиращо, че стоката се превозва според определените за замразените храни норми. Надписът бе почернял. София веднага взе своето уоки-токи и бързо го настрои на пети канал. Отделът на ветеринарната служба не отговори на обаждането й. Хладилният камион, който чакаше в края на алеята, скоро щеше да разнесе негодната за употреба стока към много ресторанти в града. Трябваше да намери разрешение на проблема колкото можеше по-бързо. После премести плъзгача на трети канал.
— Манка, София е, къде сте?
От отсрещния апарат се чу пращене.
— На наблюдателния пункт — каза Манка. — Времето е много хубаво, ако имате някакви съмнения относно него! Почти виждам китайския бряг!
— В момента разтоварват „Вашку да Гама“; колко бързо можете да дойдете при мен?
— Проблем ли има?
— Бих искала да говоря с вас за това на място.
Тя изчака малко в подножието на крана, който прехвърляше палетите от кораба на пристанищния док. Той пристигна след няколко минути на волана на един фенлуик.
— С какво мога да ви бъда полезен? — попита Манка.
— Под този кран има две палети със скариди, негодни за ядене.
— Е, и?
— Както предполагам, вече сте разбрали, че санитарните служби не отговарят и аз не мога да открия никакъв техен представител.
— Макар да имам две кучета и един хамстер вкъщи, не ставам за санитар. А и какво разбирате от миди самата вие?
Тя му показа надписа.
— От тези скариди не е взета проба! Ако никой не се заеме с проблема, добре би било да не посещавате ресторанта довечера…
— Добре де. Какво искате от мен. Всичко, което мога да направя, е да хапна един стек за вечеря.
— … Нито да оставяте децата в училищния стол утре!
Последните думи на София привлякоха вниманието на Манка. Той не позволяваше дори косъм да падне от главата на някое дете. За него те бяха свещени. Втренчи поглед в нея и погали брадата си.
— Добре тогава! — съгласи се Манка, взимайки нейния предавател. После смени честотата, за да се свърже с краниста. — Сами, насочи се към залива.
— Ти ли си, Манка? Триста килограма висят на стрелата, не можеш ли да почакаш малко?
— Не!
Стрелата бавно се завъртя, понасяйки своя товар. После спря точно над водата.
— Добре — каза Манка по радиостанцията. — Сега ще ти дам главния отговорник по сигурността. Тя току-що забеляза голяма нередност. Ще ти нареди веднага да пуснеш товара, за да не поемаш лична отговорност, а ти ще се подчиниш незабавно, защото знаеш, че нещата в нейната професия не търпят отлагане.
Той подаде апарата на София с широка усмивка, грейнала върху лицето му. Тя се поколеба, покашля се и след това предаде заповедта. Чу се сухо изпращяване и куката се освободи от своя товар. Пълните със скариди палети се разбиха във водите на пристанището. Манка се качи в своя фенлуик. Потегляйки, той забрави, че е оставил автомобила на задна скорост, и по този начин разби свалените на земята палети. После се спря до София.
— Ако тази нощ рибите се разболеят, ще е по ваша вина, повече не искам нищо да чувам по този въпрос! Нито пък за каквито и да било застрахователни документи!
Камионетката безшумно тръгна по асфалта.
Следобедът беше към своя край. София прекоси града. Хлебарницата, която произвеждаше любимите макарони на Матилда, се намираше в северната част на Ричмънд на Четирийсет и пета улица. Тя се възползва от това пътуване, за да направи и някои други покупки.
Прибра се един час след това с пълни ръце и направо се качи в своя апартамент. Бутна вратата с крак. Не виждаше почти нищо и мина направо зад плота в кухнята. Въздъхна, поставяйки кафявите пакети, и вдигна глава: Рен и Матилда ухилени я гледаха.
— Мога ли да знам кое му е толкова смешното? — попита София.
— Ние не се смеем — увери я Матилда.
— Още не… но като гледам лицата ви, обзалагам се, че смехът няма да закъснее.
— Получила си цветя! — промълви със стиснати устни Рен.
София втренчено погледна едната, после другата.
— Рен ги остави в банята! — допълни Матилда, едва сдържайки кикота си.