Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
– А ти защо я хареса? – попита го Амелия.
– Качеството на прозата, бла-бла-бла.
– Мислех, че не можем да говорим така! – възкликна престорено възмутено Амелия.
– Не ти се слушат моите тъжни истории, нали?
– Разбира се, че ми се слушат – каза тя. – Обичам тъжни истории.
Той ѝ разказа съкратена версия на смъртта на Ник.
– Фридман е успял да напипа нещо много специфично за това, какво е да загубиш някого. Как то не е само едно и всъщност не се случва само веднъж. Той пише за това, как губиш, и губиш, и губиш.
– Кога почина Ник? – попита Амелия.
– Преди няколко години. По онова време бях малко по-възрастен от теб.
– Тогава значи е било наистина доста отдавна.
Той не обърна внимание на закачката ѝ.
– "Късно разцъфване" би трябвало наистина да е много по-известна книга.
– Знам. Мисля да накарам някой да прочете пасаж от нея на сватбата ми.
Ей Джей не каза нищо известно време, докато осмисляше думите ѝ.
– Значи ще се омъжваш, Амелия? Поздравления. Кой е късметлията?
Тя разбъркваше усилено оцветеното си като доматен сос питие с харпуна, опитвайки се да извади една избягала скарида.
– Казва се Брет Брюър. Канех се да се откажа изобщо от идеята за срещи, когато се запознахме по интернет.
Ей Джей пресуши до дъно втората си чаша вино заедно с горчивата утайка накрая.
– Разкажи ми повече.
– Той е военен, служи в Афганистан.
– Браво, ще се омъжваш за американски герой.
– Предполагам, че да.
– Мразя тези типове. Карат ме да се чувствам абсолютно жалък и безполезен. Кажи ми нещо гадно за него, за да ми стане малко по-добре.
– Е, не си е у дома много често.
– Сигурно ти липсва.
– Така е. Но пък имам много за четене, така че наваксвам.
– Това е добре. Той чете ли?
– Всъщност не, не си пада по четенето. Но това е интересно, нали? Имам предвид, че е интересно да бъдеш с някого, чиито интереси са различни от твоите. Не знам защо продължавам да казвам "интересно" и "интереси". Искам да кажа, че той е добър човек.
– Добре ли се държи с теб?
Тя кимна.
– Това е важното. Както и да е, никой не е съвършен – отбеляза Ей Джей. – Някой вероятно го е задължил да прочете "Моби Дик" в училище.
Амелия успя да промуши скаридата си.
– Хванах я – каза тя със задоволство. – Жена ти... тя четеше ли?
– И пишеше. Не бих се притеснявал за това. Четенето е надценено. Виж всички тези хубави неща по телевизията. Неща като "Истинска кръв".
– Сега ми се подиграваш.
– Не. Четенето вече е за загубеняци и откачалки като мен – каза Ей Джей.
– Като нас.
Когато дойде сметката, Ей Джей плати, въпреки че в такива ситуации бе прието да плаща търговският представител.
– Сигурен ли си? – попита Амелия.
Той ѝ отговори, че тя може да плати следващия път.
Пред ресторанта двамата си стиснаха ръцете и си размениха обичайните професионални любезности. Тя се обърна да тръгне към ферибота и след една много важна секунда изчакване той също се обърна, за да поеме към книжарницата.
– Ей, Ей Джей – провикна се внезапно Амелия. – Има нещо героично в това да бъдеш книжар и нещо още по-героично в това да осиновиш дете.
– Правя каквото мога – сведе глава в знак на благодарност за думите ѝ книжарят. Някъде по средата на навеждането си осъзна, че не е мъж, който се покланя, и бързо се изправи. – Благодаря ти, Амелия.
– Приятелите ми ме наричат Ейми – отвърна тя.
Мая никога не беше виждала Ей Джей толкова зает.
– Татко – попита тя, – защо имаш толкова много работа?
– Малко извънредна дейност – каза той.
– Какво означава "извънредна"?
– Бих проверил в речника, ако бях на твое място.
Изчитането на целия списък със заглавия, дори от скромния каталог на издателство като "Птеродактил", изискваше огромно количество време за човек, който имаше бъбрива дъщеря в предучилищна възраст и малък бизнес за ръководене. След като приключеше поредното заглавие, той изпращаше имейл на Амелия, за да ѝ каже мнението си. В имейлите не можеше да се насили да използва обръщението "Ейми", въпреки че бе получил разрешение. Понякога, ако нещо наистина му харесаше много, ѝ звънеше. Ако не харесаше книгата, изпращаше есемес с краткото: "Не е за мен". Амелия никога не бе получавала толкова внимание от свой клиент.
"Нямаш ли и други каталози за четене?", прати му есемес тя.
Ей Джей мисли дълго за подходящ отговор. "Не и такива с търговски представители, които да харесвам колкото харесвам теб", бе първият му вариант, но реши, че е прекалено откровен за момиче, чийто годеник е американски герой. Написа: "Явно този път каталогът на "Птеродактил" е много предизвикателен".