Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
Ей Джей поръча толкова голям брой заглавия на "Птеродактил", че даже шефът на Амелия го забеляза.
– Никога не съм виждал малка книжарница като "Айлънд Букс" да прави такива поръчки. Да не би собственикът да се е сменил?
– Не, същият си е – каза Амелия. – Но се е променил от първия път, когато го срещнах.
– Е, явно си се справила много добре с него. Този човек не поръчва нещо, което не може да продаде. Харви никога не е успявал да стигне до такива продажби.
Най-накрая Ей Джей стигна до последното заглавие от каталога. Очарователен мемоар за майчинството, правенето на албуми със спомени и писането от канадска поетеса, която винаги бе харесвал. Книгата бе само сто и петдесет страници, но му бяха нужни две седмици, за да я прочете. Не успяваше да довърши една глава, без да заспи или да бъде изтормозен за нещо от Мая. Когато бе готов обаче, установи, че не може да напише писмо на Амелия с мнението си. Текстът бе много елегантен и той смяташе, че жените, които посещаваха често книжарницата, щяха да го харесат. Проблемът бе, че след като напишеше това писмо, щеше да е приключил със зимния каталог на "Птеродактил" и нямаше да има причина да общува с Амелия до летния им каталог. Той я харесваше и мислеше, че е възможно и тя да го харесва въпреки ужасяващата им първа среща. Но... Ей Джей не беше от онези мъже, които смятат, че е нормално да се опиташ да отмъкнеш нечия чужда годеница. Не вярваше и в идеята за "единствения и единствената". В света има милиарди хора, никой не е чак толкова специален. Освен това той едва познаваше Амелия Ломан. Ами ако, да речем, успееше да я "отмъкне" и се окажеше, че не си пасват в леглото?
Амелия му написа: "Какво става? Не ти ли хареса последната?".
"За нещастие не е за мен, отвърна той. Ще чакам с нетърпение летния ви каталог. Твой, Ей Джей."
Отговорът изненада неприятно Амелия – бе прекалено професионален, сдържан, някак пренебрежителен. Замисли се дали да не му позвъни, но не го направи. Написа му есемес. "Докато чакаш, трябва непременно да изгледаш "Истинска кръв"" Това бе любимият ѝ сериал. Беше станало нещо като шега помежду им, че той ще започне да харесва вампири, ако изгледа сериала. Амелия се ласкаеше, че е от типа жени като Суки Стакхаус.
"Едва ли ще се случи, Ейми, написа Ей Джей. Ще се видим през март."
До март оставаха четири месеца и половина. Книжарят бе сигурен, че дотогава лекото му увлечение ще отшуми или поне ще премине в по-поносима, спяща фаза.
Мая го попита какво не е наред и той ѝ каза, че е тъжен, защото доста време няма да се вижда с един свой приятел.
– Амелия ли? – попита Мая.
– Откъде знаеш за нея?
Мая направи гримаса и завъртя демонстративно очи. Ей Джей се зачуди откъде ли го бе научила.
До март оставаха четири месеца и половина.
Същата вечер Ламбиаз организираше поредното обсъждане в своя читателски клуб "Изборът на полицая" (тази вечер бе "Поверително от Ел Ей"[54]) и след това двамата си поделиха бутилка вино, както им бе станало обичай.
– Мисля, че срещнах някого – каза Ей Джей, след като първата чаша вино го размекна.
– Чудесна новина – каза Ламбиаз.
– Проблемът е, че тя е сгодена за друг.
– Кошмарно разминаване – заяви шефът. – Полицай съм от двайсет години и мога да ти кажа, че почти всяко лошо нещо в живота е резултат от разминаване във времето, а почти всяко хубаво нещо е резултат от съвпадение на времето.
– Това звучи много категорично.
– Помисли си само: ако "Тамерлан" не беше откраднат, нямаше да започнеш да оставяш вратата си отворена и Мериън Уолъс нямаше да остави детето си в книжарницата. Това се нарича идеално съвпадение.
– Вярно е. Но аз срещнах Амелия преди четири години. Просто допреди няколко месеца не си бях направил труда да я забележа.
– Пак разминаване във времето. Жена ти току-що бе починала. А после се появи и Мая.
– Това не е голямо утешение – каза Ей Джей.
– Но ей, хубаво е да знаеш, че сърцето ти още работи, нали? Искаш ли да те уредя с някого?
Книжарят поклати глава.
– Хайде – настоя Ламбиаз. – Познавам всички в града.
– За нещастие, градът ни е много малък.
Като приятелски жест полицаят уреди Ей Джей със своя братовчедка. Тя имаше руса коса с черни корени, прекалено изскубани вежди и лице със сърцевидна форма, а гласът ѝ бе пронизителен като на Майкъл Джексън. Носеше изрязана блузка и повдигащ сутиен, който създаваше нещо като малък тъжен рафт, върху който се разполагаше колието ѝ. Казваше се Мария. Още по средата на предястието – панирани сиренца от моцарела – изчерпаха темите за разговор.
54
Автор Джеймс Елрой, изд. "Атика", 1997 г.-Б. Пр.