Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
— Чурейл може би — подхвърли Джо, едва спомняйки си думата.
— Чурейл, разбира се — потвърди изненадано Прентис. — И се сещам за още пет-шест феномена, в чието съществуване хората масово вярват и ги поставят редом с вашия чурейл. Това е страната на Кали Разрушителката, както и на Вишну Доброжелателя — Прентис замлъкна и Джо схвана, че макар и да имаше още доста какво да споделя, дори гореше от желание да го сподели, Прентис щеше да се подчини на установения принцип на Клуба, който не позволяваше на никого да говори по служебни въпроси извън работата, и се канеше да сложи точка на разговора.
„Не забравяй — не танцувай с едно и също момиче повече от три пъти и не досаждай на никого. Бъди като пеперуда и кацай от цвете на цвете, това са правилата на бала в Клуба“, напомни си наум Джо. В този момент оркестърът на шропшърската лека пехота засвири фокстрот. Той се усмихна, кимна и се изправи на крака, изпълнявайки ритуалните жестове при отдалечаване. Сетне:
— О, и още нещо, сър, преди да ни призове дългът на дансинга… Не ми се иска да ви моля, но две минути сега ще ни спестят разговор на по-късен етап, който вероятно би ни загубил време и на двамата…
— Слушам ви, Сандиландс — откликна спокойно Прентис. — Става дума за необичайни обстоятелства и ако правилно разбирам тревогите на жените, най-важно е времето.
— Тогава няма да ви се извинявам, че ви моля да се върнете в 1913 г., към смъртта на Алиша Симс-Уорбъртън. В сведенията се посочва за някакво съобщение, което светкавично я изпратило към реката, а оттам и към смъртта й…
— Имате предвид пеперудата. „Траурната мантия“ — Прентис въздъхна. — Винаги съм считал, че по някакъв начин съм отговорен за смъртта на Алиша. Косвено, разбира се, но съзнавам, че ако не бях предал съобщението, тя нямаше да прекоси реката този ден. Макар че когато вникнете в значението на пеперудата, може би ще се съгласите с мен, че аз бях употребен. Инструмент на съдбата. Нищо повече.
— Значението на пеперудата?
— Да, „Траурната мантия“. Много странно. Голяма рядкост са в Индия, но в Англия са почти непознати. Нищо чудно, че Алиша е била въодушевена! Предполагам, че не сте виждали пеперудата. Тя е голяма и има черни, отпуснати криле. Злокобно насекомо, ако ме питате. Местните й казват нещо от рода на Предвестникът на Кали — с други думи, предвестникът на смъртта.
Той замълча за момент, преценявайки отговора на Джо.
— А човекът, който ви даде тази информация? Познавахте ли го?
— Нека ви обясня. Всеки знаеше за колекционерската страст на Алиша. Може да ви се струва доста смешно, но всички — и индийци, и англичани — я глезеха. Носеха й мостри, казваха й къде са забелязали нещо интересно, такива неща. Боя се, че тя даваше на индийците прекалено големи бакшиши. Налагаше се Симс-Уорбъртън да говори с нея по въпроса — Алиша харчеше половината от домакинските разходи за насекоми, оплакваше се той. И веднъж при мен дойде един индиец с молба да поговорим. Взех го за градинар, макар после да научих, че не е такъв — човекът просто изчезна. Не говореше английски, а само диалекта на своето село. Дойде при мен, защото знаел, че никой друг не би могъл да разбере това, което щеше да ми каже. Недоумявах. А той искаше да ме помоли да предам на жената, която колекционира пеперуди, че край реката във върбовата горичка на отсрещния бряг имало люпило на много рядък вид. Помислих, че е просто поредният нахалник, който се опитва да измъкне пари от Алиша, и понечих да го отпратя. Тогава той се впусна в ярко описание на насекомото и назова името му, Предвестникът на Кали, и да си призная, заинтригува ме. Потърсих пеперудата в една книга и се уверих, че той не говори измислици. Дадох му бакшиш — разумна сума, от Алиша щеше да остане по-доволен — и предадох информацията нататък. На минутата. Пеперудите не чакат нито мъже, нито дори мемсахиби. Повече не му видях очите на този човек.