Знаете, че ме обичате

— Предполагам, че си права, имам едни сиви панталони, които никога не нося. Това ще да е причината. — Тя прочисти гърлото си и се замисли за причината, поради която беше там, да говори със Серена за Нейт.

— Хей, извинявай за вчера, съвсем забравих.

— Няма проблем, оказа се, че аз прекарах страхотно с… — започна Джени.

— Здравейте — каза Ванеса Абрамс, която се приближи до тяхната маса. Беше обула черен чорапогащник с идеята да прикрие костеливите и колене. — Какво ново?

— Здрасти, извинявай за вчера — каза Серена.

— Няма проблем — вдигна рамене Ванеса. — Малко ми писна да ги гледам тези филми отново и отново — допълни и тя и си помисли: „Особено твоя, толкова е добър“.

— Вземи си стол — кимна Серена.

Джени изгледа Ванеса гневно, защото искаше Серена само за себе си.

— За съжаление не мога. Хм, Джени трябва да се захващаме с проявяването на лентите за този брой на „Ранкор“. Има около двадесет, а тъмната стаичка е свободна сега. Мислиш ли, че ще можеш да ми помогнеш веднага?

Джени хвърли един поглед на Серена, която стана и каза:

— Така или иначе, трябва да тръгвам. Трябва да се срещна с г-ца Глос да си говорим за колежа. Супер забавно.

— Аз сега се връщам от там. Внимавай, пак й тече носа.

Г-ца Глос беше с жълтеникава кожа и често й течеше кръв от носа. Всички момичета бяха убедени, че е болна от някаква заразна болест. Така че, ако тя ти подаде нещо, например каталог с колежи, трябва да носиш ръкавици. Това или много гореща водя веднага след като си тръгнеш.

— Супер, хайде до после — изсмя се Серена.

Ванеса седна и изчака Джени да изяде банана си.

Джени хапна последната хапка и загърна обелката в салфетка.

— Готова ли си?

— Всъщност не мога да дойда. Имам да принтирам доклад по история за следващия час. Извинявай — оправда се Джени.

Ванеса се нацупи:

— Хубаво, но ми кажи, когато си свободна. Наистина имам нужда от помощ.

— Става, ще ти кажа. А, мислиш ли, че отсега нататък ще можеш да ме наричаш Дженифър, повече ми харесва.

— Окей, Дженифър — изуми се Ванеса.

— Благодаря — каза Джени и забърза към компютърната зала. Може би там я чакаше мейл от Нейт!

Ванеса се загледа след нея и се зачуди кога Джени беше успяла да се превърне в кучка. Тя смяташе, че ако се навърта покрай нея, ще е по-близо до Дан, но само се ядосваше. Джени беше просто поредното странно момиче от шестстотинте други в „Констънс Билард“ — повърхностна и надута.

Ванеса също нямаше търпение да завърши.