Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Трябваше ли да се чувства отговорна за това?
Нямаше отговор на този въпрос, затова реши да го постави на доктор Ратнър, с която всъщност бе ангажиментът й в четири часа. За което плащаше по сто и трийсет долара на час.
В сравнение със сумата, с която олекваше Стив след всяко обаждане, сделката си струваше.
Разговорът с доктор Ратнър протече по обичайния начин.
— Притеснява ме фактът, че не си достатъчно самоуверена, за да посетиш кабинета ми лично — каза й тя. — Намира се само на шест пресечки от дома ти. Би могла да дойдеш за десетина-петнайсет минути и с това да приемеш едно от стоящите пред теб предизвикателства.
Предизвикателства. Точната дума. Ставаше въпрос за фобия. Сандра не обичаше да напуска апартамента си. Знаеше, че състоянието се нарича агорафобия, беше преодолимо и би могло да бъде излекувано с малко работа… за някои. Беше чела достатъчно по въпроса.
Даваше си сметка, че трябва да се пребори със страха си да излиза навън. Чиста психология. И беше крайно време да се заеме с това.
— Просто напоследък бях много заета — излъга, чудейки се защо плаща толкова много, за да заблуждава психоаналитика си.
— Сандра, трябва да пренаредиш приоритетите си.
— Знам.
— Повтаряш ми това всяка седмица в продължение на година — настоя доктор Ратнър. — Оправданието ти ми звучи неправдоподобно. Би могла да ми се обаждаш по няколко пъти на ден, ако изпитваш такава необходимост. Но няма да се почувстваш по-добре, докато не събориш стената, с която си се обградила, и не излезеш от спокойната обстановка на ежедневието си.
— Когато ми говорите така, имам усещането, че външният свят съвсем не е безопасно място.
— Вероятно защото ти смяташ така. А това би могло да е основателна причина да излезеш и да се пребориш с демоните си. — Гласът й звучеше успокоително, но съветът й изглеждаше все така неизпълним. — Докато не го направиш, нито аз, нито който и да било друг може да ти помогне.
— Какво имате предвид? — Мили боже, дали терапевтката й не иска да каже, че приключва с нея?
— Само това, че трябва да излезеш поне за час. Или за трийсетина минути. Колкото можеш да издържиш. Виж, представи си, че отиваш с колата си до супермаркета или до библиотеката, или пък че идваш в кабинета ми. Това винаги е свързано с някакъв персонален риск. Просто се опитвам да ти обясня, че се налага да приемеш някакво малко предизвикателство, за да се пребориш с фобията си. — Тя се поколеба за миг, вероятно без да си дава сметка, че в този момент жената в другия край на линията плаче тихо. — Не ти ли звучи разумно?
Сандра кимна, после отвърна едва чуто:
— Да.
— Чудесно. В такъв случай, защо не отидеш на кино?
Тя поклати глава.
— Има прекалено много хора. А и филмите напоследък са доста дълги.
Вече знаеше какво трябва да се опита да направи. И това нямаше нищо общо със скучен филм в тъмния, тайнствен салон. Имаше нужда да се срещне с хора, с които да се чувства в безопасност, с които нещо я свързва. Единственият начин да излезе навън и да води някакво подобие на нормален живот, което можеше да си представи, бе сред приятели, с които да води интересен за нея разговор като противовес на весело празненство, където кльощави момичета и разгонени младежи се забавляват, докато тя се поти в кухнята.
— Какви са увлеченията ти? — попита доктор Ратнър. — Какво би те накарало да се чувстваш добре, и при това е достатъчно привлекателно? Няма значение какво е то, стига да е нещо, което би могла да направиш.
— Не знам!
— Е, хубаво. — Гласът й беше благ, но в него се долавяше твърда нотка, каквато рядко бе чувала. — Много хубаво. Това ще бъде задачата ти за следващата седмица. Намери нещо — само едно нещо — за това време, което би могло да те измъкне от дома ти и с което би се занимавала повече от час. Още по-добре, шейсет и една минути. Стига да е повече от час. Това ще е голям прогрес. Готова ли си за такова предизвикателство?
Един час.
Би могла да го направи.
Наистина ли?
Много й се искаше. Копнееше да се почувства по-добре. Затова попита:
— Може би имате предвид нещо като разходка до близкия супермаркет? До катедралата или дори до зоологическата градина?
— Не, Сандра. Това, за което говориш, са неща, които можеш да направиш сама…
Значи беше права.