Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— … а аз ти препоръчвам да прекараш един час сред хора. Да се видиш с някого в града, да посетиш някое обществено мероприятие, каквото се сетиш. Няма значение какво е, стига само да те мотивира достатъчно, за да излезеш. — Замълча за момент, но тъй като тя не каза нищо, продължи: — Сигурна съм, че ще ти се отрази изключително добре.
— Добре — отвърна Сандра, почувствала се внезапно като капризно дете. — Чудесно. Ще се опитам.
— Радвам се да го чуя — увери я доктор Ратнър. — Имай предвид, че говоря сериозно. Струва ми се, че няма да бъде толкова трудно, колкото си мислиш. Но ще промени изцяло живота ти.
Ще промени изцяло живота ти.
Ако изобщо се нуждаеше от нещо, то беше точно от промяна. Без значение каква, стига само да я изтръгне от рутината, преди изцяло да я погълне.
След като приключи разговора с психоаналитика, Сандра се върна при компютъра и отвори местния сайт. Беше достатъчно само да изпише „Клуб на анонимните…“ — и статията, за която й спомена Стив Фриц, се появи върху екрана на монитора.
„И вие ли сте като мен? Обичате обувките и не можете да устоите на изкушението да ги купувате? Ако носите трийсет и седми номер и проявявате интерес да размените своите «Маноло Бланик», «Мали» и т.н., елате във вторник в района на Бетесда. Може би ще успеем да си помогнем взаимно.“
Отдолу следваше телефон и електронен адрес.
Дълго време разглежда съобщението, като се опитваше да се застави да се обади, но това й се струваше прекалено трудно като първа стъпка. Да се гмурне изведнъж в среща с толкова много хора, които без съмнение щяха да очакват от нея да бъде общителна… Колкото и подходяща да й изглеждаше тази група, имаше нужда да подходи бавно към новото начинание.
Но беше истински заинтригувана. Затова седна и започна да си избира малки предизвикателства.
И така, първото бе да отскочи в ресторант за бързо хранене. Тъй като менюто му не включваше нищо, позволено за хора с наднормено тегло, посещението щеше да е кратко. Влезе, поръча си диетична кола, настани се на маса до прозореца, започна да пие бавно, насилвайки се да следва съвета на доктор Ратнър да се остави на усещането за дискомфорт.
Двайсетте минути й се сториха два часа, но когато си тръгна, Сандра изпита удовлетворение, че е направила нещо.
Наистина съвсем незначително и вероятно милиони хора по света го вършеха ежедневно, без даже да се замислят, но за нея това бе начин да се научи да се бори с фобията си, така че веднага щом подобни нетърпеливи мисли я нападнеха отново, щеше да си наложи да ги отпрати.
Досега невинаги й се бе удавало.
— Колкото по-усилено се опитваш да прогониш страховете си, толкова по-упорито те ще се връщат — предупреди я доктор Ратнър, след като й се обади по-късно.
— Това е глупаво — мрачно отбеляза тя. Ядеше й се сладолед. И пица. Както и шоколадови вафли с разбит крем.
Искаше й се нещо, което да й достави удоволствие, каквото не бе изпитала, докато пиеше диетичната газирана напитка в ресторанта за бързо хранене.
— Нещата са такива, каквито са — каза психоаналитичката. Често бе чувала подобни влудяващи психологически изводи, които с нищо не й помагаха.
— Наистина е жалко — оплака се тя. Всеки човек на света можеше да се движи по улиците, без да получава сърцебиене. — Мразя това! — Господи, толкова беше потискащо! Но нищо не можеше да направи. Освен да го мрази. Само изразяваше чувствата си. Обичайно доктор Ратнър аплодираше подобна проява.
— Сандра, днес прекара половин час навън и това не те уби. Този факт нищо ли не ти говори?
На върха на езика й беше непочтителният отговор, че единственото, което й се е искало, е да се втурне към апартамента си, за да се отърве от тълпата непознати, но се въздържа, тъй като се опасяваше, че резултатът щеше да има обратен ефект.
— Само това, че трябва да опитам нещо друго.
— Много добре! — Доктор Ратнър изглеждаше изключително доволна. Очевидно смяташе това за огромен прогрес.
А може би беше истина.
— Каква ще бъде следващата ти стъпка? — попита тя. — Някакъв музей? Или обяд в обикновен ресторант?
— Записах се за сеанс с хипнотизатор — съобщи Сандра, очаквайки лекарката да изрази или учудване, или неодобрение. — Надявам се да успее да ми помогне да се преборя с фобията си. — Последва кратка пауза, след което попита: — Може би го намирате за глупаво?
— Съвсем не — отвърна доктор Ратнър. — Само се упреквам, че не ти го препоръчах по-рано.