Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— Сериозно? Значи виждате някакъв смисъл в това?
— Със сигурност знам, че е помагало на много хора. Ще е чудесно, ако се окажеш една от тях.
— В противен случай…?
— Е, поне няма да ти навреди. Бих казала, че по-скоро ще се почувстваш по-добре, защото ще научиш някои нови начини да се владееш, когато се озовеш в тревожна ситуация. Много добро решение, Сандра. Гордея се с теб!
Два дни по-късно, когато Сандра опитваше да се реши да напусне апартамента си пет минути преди поредния си ангажимент с доктор Ратнър, се замисли върху думите й.
Разбира се, много уважаваше психоаналитика си. Толкова много, че не се осмеляваше да я нарича Джейн, въпреки че тя многократно й бе отправяла подобна молба. Далеч по-удобно й беше да споделя с доктор Ратнър най-съкровените си мисли. Респектът й стигаше дотам, че не искаше да признае страха си от хипнотизаторския сеанс, за който така радушно я бе поздравила лекарката.
Затова си пое дълбоко дъх и отвори входната врата.
Когато най-сетне се озова в квадратната тухлена сграда, в която се намираше кабинетът, вече бе закъсняла с десет минути. Докато пътуваше в тясната метална кабина на асансьора към третия етаж, се опитваше да измисли някакво правдоподобно оправдание пред секретарката, която би трябвало да я посрещне. Но като се озова в малката приемна, не завари никого. Всъщност помещението се оказа претъпкано с книги и списания и единственият посетител бе привлекателен възрастен мъж, какъвто можеше да се очаква да се види в стая, пълна с разнообразна литература.
— Сандра? — посрещна я с широка усмивка той.
— Да. Извинете, че закъснях. Задръстването е толкова…
— Не се притеснявайте — махна с ръка непознатият. — Много хора променят решенията си в последния момент и не дават да се разбере за това. Тежко е да се изправиш лице в лице със страховете си.
С всяка изминала минута й ставаше все по-трудно.
— Има ли все още време да… Простете, не знам какво се прави в такива случаи. Часовете строго определени ли са?
— Зависи изцяло от вас. — Отвори вратата към основното помещение и й направи знак да влезе. — Винаги оставям около половин час промеждутък между сеансите, така че клиентите ми да не се чувстват притиснати от времето.
Тя влезе в кабинета и установи, че е съвсем малко по-широк от приемната, която току-що напусна. Стените бяха опасани с лавици, огъващи се под тежки томове по психология и хипноза, наред с различни здравни издания и наръчници за по-добро самочувствие, та чак до съвети как да дресираме кученцето си.
— Седнете — посочи той към олющения люлеещ се стол и се настани зад бюрото, само на няколко крачки встрани.
Сандра се отпусна в люлеещия се стол и изпусна шумно въздуха, който несъзнателно бе задържала доста дълго време.
— Уоу! Наистина е удобно.
— Нали? — Мъжът пренавиваше аудиокасета и не откъсваше очи от нея. — Вече е на почти двайсет години и е поправян толкова пъти, че отдавна престанах да ги броя. Въпреки всичко, досега не съм намерил нищо по-подходящо.
Тя кимна.
— За какво е касетата?
— За да запиша срещата ни. Имате ли нещо против?
Имаше ли? Не беше сигурна.
— Защо?
— Много често пациентите ми искат да получат запис и да го изслушат на спокойствие у дома си, за да повтарят успокоителните упражнения, на които ги уча. Но всичко зависи от вас.
— Значи и аз ще получа такъв?
— Разбира се. Но срещу малка добавка към цената на сеанса.
— А! Добре — кимна отново тя. Звучеше съвсем разумно. И ако наистина щеше да се почувства по-добре, в което не се съмняваше, щеше да има нужда от всяко средство, което би могло да й бъде от полза. — Чудесно.
Той сложи касетата в касетофона, натисна копчето и върху машината светна червен индикатор.
— А сега, ако сте готова да започнем, просто се отпуснете в креслото и затворете очи.
Сандра се подчини.
— Слушайте гласа ми. Позволете ми да ви отведа в един нов, свободен свят, без тревоги…
Тембърът му беше подходящ за това. Не прекалено нисък, но не и дразнещо висок. Среден. И съвсем спокоен.
Познат.
Опитваше да го следва, докато се стараеше да накара въображението си да полети над мраморно стълбище към широк коридор с множество врати, но беше толкова разсеяна от усърдните си опити да разпознае гласа, че не можеше да се съсредоточи върху задачата.