Връхлита страховит легион

Наталските рейнджъри отстъпваха само на елфите в умението да се придвижват бързо и безшумно през гъста гора, но когато опреше до открити пътища, нищо не можеше да ги спре да препускат главоломно. Рейнджърите бяха малко и сплотено общество, наследници на уникално рождено право. Техните предци бяха имперски кешийски водачи, елитни скаути на имперската армия, пристигнали в този район, когато Великата империя на Кеш започнала да се разраства на север. А след като Кеш се изтеглил от северните земи, изоставяйки своите колонии, водачите станали основната разузнавателна и следотърсаческа сила на местната милиция. Градовете обявили автономия и се съюзили в конфедерация, известна като Свободните градове на Натал. А водачите станали рейнджъри.

Рейнджърите не живееха в селища, а в лагери, местеха се непрекъснато и винаги бяха нащрек за опасност от Градовете. Чувстваха по-голямо родство с елфите на север, отколкото с гражданите, които закриляха, и приемаха за равни единствено кешийските водачи и крондорските следотърсачи, също наследници на онези далечни първопроходци. Трите групи дори имаха общ поздрав: „Нашите деди са били братя“. За тях това бе повече от връзка.

Мнозина рейнджъри бяха загинали рамо до рамо с войниците от Кралството и Свободните градове по време на цуранската инвазия и тъй като броят им бе малък, ударът се оказа много тежък. Алистан помнеше разказите на дядо си за Войната на разлома и беше изпълнен с опасения, че над тях е надвиснала опасност от подобна величина: знаеше, че едно повторно нашествие може да означава край за рейнджърите.

Бе се оженил наскоро и докато яздеше по сенчестите пътеки на Зеленото лоно, непрестанно се унасяше в мисли за своята млада жена, която бе оставил при майка си и баща си, след като разтуриха зимния лагер край Бордон и се подготвиха да се преместят в планините за пролетта и лятото. С жена му бяха говорили за децата, които се надяваха да имат, и сега Алистан се боеше, че ако подозренията му се окажат верни, може никога да не види тези деца.