Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Ще мина веднага на въпроса - произнесе тя, отхапвайки от френското сладкарско чудо във формата на раковина. - Тази сутрин сте казали на моя колега, че Ефраим Бонд е изпратил за експертиза парче кожа в университета. В университета на Ричмънд или във Вирджинския университет в Ричмънд?
- Във Вирджинския университет. Мъжът ми ръководи института „Филипс”. Занимават се с изследвания на болести и всякакви такива хитри неща. По-добре е да питате Фредрик. Там, в университета, се занимават предимно с главата, челюстите и врата, но мъжът ми каза, че знае къде трябва да се изпрати за проверка парчето кожа и аз му дадох образеца. Важно ли е? Мислите ли, че е свързано със случая?
- Засега проверяваме всяка възможност.
- Може да звъннем на Фредрик - предложи госпожа Прайс.
Без да дочака отговор, тя взе телефона и набра номера. Обясни защо се обажда. На няколко пъти, почти скучаейки, отговори: „Да” и остави слушалката. Фелиша остана с впечатлението, че госпожа Прайс просто си умира от скука всеки път, когато й се наложи да говори по телефона с мъжа си.
- Фредрик каза, че резултатите от експертизата са готови и днес трябвало да ги изпратят по куриер в музея, но научил за случилото се, решил да задържи документите. Ако искате, можете да ги вземете от кабинета му.
- До колко е на работа мъжът ви? - попитала, Фелиша си помисли, че по принцип би трябвало господин Прайс днес да си е взел отпуск, а не да оставя жена си насаме с мрачните й мисли в огромната и празна къща.
- Ще ви изчака.
Фелиша стана от мястото си. По пътя към изхода тя спря да хвърли един поглед на снимките в антрето. На повечето от тях бе снимано семейство Прайс. На някои снимки, изглежда направени с много скъпа техника, но по-любителски, имаше самоуверено усмихващо се чернокосо момче. Тук-там момчето бе снимано само, докато играе бейзбол или се вози в платноходка. Някои снимки, изглежда, бяха направени до вила, най-вероятно в залива Чесапийк. Фелиша забеляза, че на всичките снимки момчето изглеждаше на не повече от десет годинки. Нито снимки на млад мъж със семейството, нито изцапани с каша внуци не видя. Ето откъде се бе взело зиморничавото чувство на пустота, което не я напускаше, откакто бе престъпила прага на семейство Прайс.
Фелиша обърна гръб на снимките и погледна госпожа Прайс, която бе тръгнала да я изпраща. „Тя наистина е много стройна и крехка” - помисли си следователката и зададе последния си въпрос:
- А не знаете ли още нещо за този образец от кожа?
Мегън Прайс я погледна замислено.
- Бонд не ми е казвал нищо за това - отговори тя, -но си мисля, че знам някои неща. Преди няколко седмици обърнах внимание на повреденото гръбче на една от книгите от личната колекция на Едгар По. Личните книги на По се намират в библиотеката в кабинета на Бонд. Преди всичко това са първите издания на книгите на самия По, но има и на други автори, принадлежали на негови роднини или на самия него. Книгата, за която говорим, лежеше разтворена на бюрото на Бонд. Той бе излязъл някъде и аз надникнах в нея. Знам добре всичките екземпляри и нито веднъж не бях забелязвала да е откъсната кожа от гръбчетата. Оказа се, че книгата е първо издание на „Странстванията на Чайлд Харолд” от лорд Байрон. За този екземпляр не се знае много. Някои твърдят, че По го е купил в Ню Йорк от някой емигрант и заедно с някои други книги, но няма никакво документално потвърждение за тази покупка.
- Как мислите, защо Бонд е откъснал кожа от гръбчето, ако, разбира се, го е направил той?
- Почти със сигурност той е откъснал кожата, но не знам защо. Книгата бе в добро състояние. Мога да предположа само една разумна причина за откъсването на кожата, а именно че Бонд е установил, че на самата кожа е пишело нещо.
- Какво имате предвид?
- Тази книга е подвързана през осемнадесети век. Телешката кожа е била рядка стока, поради това всичко налично е било използвано. Например често пъти за подвързване са използвали пергаментови листа от стари книги. Нали пергаментът е правен също от телешка кожа. Поради това и днес от време на време се случва да намираме откъси от стари ръкописи от вътрешната страна на книжните гръбчета. Понякога по такъв начин се откриват важни исторически и литературни паметници и документи. Има и по-заплетени случаи, при които понякога намират пергаменти, изписвани няколко пъти. През Средните векове се е смятало за съвсем нормално да се изчегъртва написаното върху пергамента и върху него да се пише отново. Поради това са изгубени много важни текстове. Просто са ги изчегъртали, за да освободят място за нови. Пергамент с такива многослойни текстове се нарича „палимпсест”. Днес с помощта на съвременните средства за анализ учените могат често пъти да определят какъв е бил текстът „най-отдолу”, тоест да възстановят така наречения scripta inferiori[13].
13
Scripta inferiori (лат.) - написаното отдолу. Б. пр.