Японският любовник

Две години след като Алма дойде да живее в дома му, Исаак Беласко и Такао Фукуда, вече като съдружници, поставиха основите на разсадник за цветя и декоративни растения с мечтата той да се превърне в най-добрия в Калифорния. За начало купиха парцел на името на Исаак, като своеобразна реакция срещу приетия през 1913 година закон, който лишаваше исеи от правото да придобиват гражданство, да притежават земя или да купуват имоти. За Фукуда разсадникът бе уникална възможност, а за Беласко – разумна инвестиция, като предишните, осъществени през годините на Голямата депресия. Изобщо не го интересуваха върховете и спадовете в борсата за ценни книжа, предпочиташе да влага в източници на работни места. Двамата мъже се споразумяха, когато Чарлс, най-големият син на Такао, навърши пълнолетие и семейство Фукуда бъдат в състояние да откупят дела на Беласко по цените в момента, да прехвърлят разсадника на името на Чарлс и да разтурят съдружието. Като роден в Съединените щати, Чарлс имаше американско гражданство. Въпросното споразумение се основаваше на мъжка дума и бе скрепено само с едно ръкостискане.

До градината на Беласко не стигаха отгласи от клеветническата кампания срещу японците, обвинени от пропагандата в нелоялна конкуренция с американските земевладелци и рибари, в това, че заплашват добродетелността на белите жени с неутолимото си сластолюбие и разлагат обществото с ориенталските си антихристиянски навици. Алма узна за тези предразсъдъци едва две години след пристигането си в Сан Франциско, когато за една нощ семейство Фукуда се превърнаха в жълта опасност. По онова време двамата е Ичимей бяха станали неразделни приятели.

Изненадващото нападение на Япония над Пърл Харбър през декември 1941 година унищожи осемнайсет плавателни съда от флота, причини две хиляди и петстотин жертви и хиляда ранени и преобърна за по-малко от двайсет и четири часа изолационисткия манталитет на американците. Президентът Рузвелт обяви война на Япония и няколко дни по-късно Хитлер и Мусолини, съюзници на Империята на изгряващото слънце, от своя страна влязоха във война със Съединените щати. Америка се мобилизира за участие в тази война, която от осемнайсет месеца обливаше Европа в кръв. Масовото чувство за ужас, което японското нападение предизвика у американците, бе подклаждано от истерична кампания в печата, според която всеки момент можеха да очакват нашествие на "жълтите" по бреговете на Тихия океан. Изостри се омразата, която от повече от век съществуваше срещу азиатците. На японци, живеещи от много години в страната, както и на синовете и внуците им започна да се гледа с подозрение, като на вражески шпиони и сътрудници. Не след дълго бяха предприети хайки и арести. Достатъчно бе наличието на радиостанция на къси вълни в някоя лодка – единствено средство на рибарите да се свързват с брега, за да бъде задържан собственикът. Динамитът, използван от селяните за изтръгване на дънери и скали в земите за посев, вече се считаше за проява на тероризъм. Конфискуваха всичко – като се започне от ловни пушки за яребици и се стигне до кухненски ножове и сечива, бинокли, фотоапарати, религиозни статуетки, церемониални кимона и документи на чужд език. Два месеца по-късно, от съображения за военна сигурност, Рузвелт подписа заповед за интерниране на всяко лице с японски произход от Тихоокеанското крайбрежие – Калифорния, Орегон, Вашингтон – където жълтите войски можеше да предприемат очакваното с толкова страх нашествие. Аризона, Айдахо, Монтана, Невада и Юта бяха обявени за военни зони. Армията имаше на разположение три седмици, за да изгради необходимите съоръжения.