Чудовището на нашата улица
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0851-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чудовището на нашата улица». Краткое содержание книги:
— Да… — Брет отлюспи парченце от черния лак на палеца си. — Когато духнах свещите, си пожелах да… — той продължи да стърже лака — пожелах си да…
В стаята се чуваше само стърженето.
— Не се страхувай, Брет — прошепна Рос. — Не сме тук да те съдим.
Брет пое дълбок дъх.
— Пожелах си да се превърна в чудовище. И успях, мамо. Успях!
Стажантът отново пристъпи напред, но госпожа Рединг го избута назад.
— Мили боже, Брет. Не се шегувай така! — извика тя. — Ти не си чудовище.
— Как можеш да кажеш това, когато аз откъснах главата на приятелката си?
— Какво? — изкрещяха едновременно Виктор и Вивека.
— Златно! — засмя се Клео. — Той си мисли, че Франки е Бека!
— Все пак и двете носеха еднакви костюми — отбеляза Клаудин.
— Прекрасно! — извика Лала. — Размина ти се!
Франки успя убедително да се усмихне, защото в действителност Лала имаше право. Това беше прекрасно. Ако Брет не знаеше за съществуването й, как би могъл някой да я вини? Неведението му бе дар! Благословия! Документ, който гарантираше свободата й от затвора!
„Тогава защо боли повече, отколкото когато ми изтръгна главата?“
Противоречиви емоции се надигаха и спускаха у Франки като боядисаните кончета на въртележка: облекчение, объркване, достойнство, благодарност, меланхолия, свобода, загуба… Но чувството, което не се менеше — седалката, прикована към каретата, която не помръдваше никога, това бе чувството на незначителност.
— Мислиш, че това е била моята глава? — попита Бека.
Брет кимна.
— Моята глава?
— Да! — извика той в ръцете си. — Аз съм толкова лош.
— Брет! — възкликна майка му. — Недей дори…
— Истина е, мамо. Само истински звяр би опитал да убие момиче по време на най-хубавата целувка в живота си.
„Какво каза той? Най-…“
Със силни викове момичетата скочиха от дивана и се спуснаха към Франки. Те я прегръщаха и пищяха, като че тъкмо бе спечелила American Idol.
— Успокойте се — изгърмя гласът на Виктор. — Той говори за моето момиченце.
Вивека стисна рамото му и му вдъхна спокойствие.
— Това ли беше най-хубавата целувка в живота ти? — попита Бека, а зелените й очи се натъжиха.
— Разбира се — засмя се Брет. — Хайде, признай си. Ти изпита същото.
— Изключете камерите! — Бека изпищя така силно, че чак луничките й потрепериха.
— Разбира се — Рос намигна на оператора. — Готово, изключени са. Продължавай.
— Брет, това не бях аз!
— Ти беше. Аз не съм луд — държеше той на своето. — Аз бях Франкенщайн, а ти беше моята годеница. Помня всичко.
Франки направи крачка към телевизора. Приятелките й също.
— Брет, това не бях аз! Беше чудовище. Истинско чудовище.
Той се засмя.
— Кой е лудият сега?
— Това бях аз! — в стаята нахълта Франки-Били, облечен като баба Щайн в деня на сватбата си.
Цял Салем възкликна в един глас.
Брет грейна. Франки засия. Бека посърна.
— НАЕЛЕКТРИЗИРАЩО! — Франки подскачаше и ръкопляскаше. Шумни викове и ръкопляскане изпълниха дневната на семейство Щайн.
— Зъб-ележително! — смееше се Лала. — Прилича толкова много на теб, Франки!
— Какво е това? — заекна Бека хем подозрително, хем уплашено. — Какво става тук?
— Брет, аз съм — Франки-Били бавно се приближи към него. — Аз съм тази, която ти целуна.
Група охранители влетяха в стаята.
— Чакайте! Оставете я на мира! — Те чуха виковете на Мелъди зад гърба им. — Тя е безобидна!
За всеобща изненада охранителите отстъпиха.
— Коя си ти? — попита Брет.
— Аз съм тази, която е виновна за всичко това. — С жест Франки-Били посочи леглото, навалицата от репортери и хората под прозореца. — Искам да знаеш, че съжалявам. Никога няма да се приближа отново до теб или до някой друг. Не исках да те уплаша…
— Да ме уплашиш? — Брет отхвърли с крак завивките и се надигна. Носеше тениската си на Франкенщайн, същата от първия учебен ден. — Аз наистина се уплаших, но не от теб. От себе си! Уплаших се, че съм те погубил. Нараних ли те? Защото ако е така, не съм искал да го сторя. В един миг преживях най-хубавата целувка в живота си, а в следващия…