Чудовището на нашата улица

Нови бели камиони със сателитни чинии на покривите и лого на телевизионните компании отстрани бяха паркирани на гъсто зад полицейската лента като папараци, които не бяха допуснати до червения килим.

— Сигурен ли си, че това е Психиатричното отделение? — попита Мелъди, смутена от хората, втурнали се към входа. Едва малцина имаха вид на загрижени близки. Повечето приличаха на репортери.

Принтирана карта на болницата се зарея във въздуха над предната седалка.

— Сграда Д — потвърди Били.

— Да, Д като душевноболен — каза Кандис, докато се движеше бавно покрай редиците коли на претъпкания паркинг, търсейки място за паркиране. Една блондинка с електриковосиньо сако и прилепнала пола в тон с него изскочи пред джипа, като стискаше микрофон до устата си. Мъж с камера на рамото бързаше близо зад нея. — Надявам се, че се е втурнала така да си боядиса корените на косата.

— Всички тези хора само заради Брет ли са дошли? — попита Мелъди.

— Ей, Прозрачен Били! — Кандис спусна стъклото на прозореца до Били. — Защо не попиташ окаяно облечената репортерка какво става?

— С най-голямо удоволствие — рече той и се засмя. — Извинете, госпожице?

Кандис спря до нея. Мелъди потъна дълбоко на седалката.

— Бихте ли ми казали какъв е поводът за това оживление? — попита Били.

Със стиснати устни Кандис се взираше в жената.

— Ами… — без да знае накъде да погледне, репортерката претърси жълтеникавокафявия интериор на джипа с очи. — Момчето, което е видяло чудовището, вече е по-добре. Докторите смятат, че ще проговори.

— Хиляди благодарности, красавице — отвърна Били с дълбок, басов глас.

Жената се ококори от ужас.

— Какво става тук?

— Гласове ли чувате? — попита невинно Кандис.

Жената кимна.

Кандис натисна газта.

— Тогава си дошла на правилното място — извика тя и се отдалечи, като силно се кикотеше.

— Браво на вас! — засмя се Мелъди. Шегата беше смешна, но така нямаше да подобрят обществения имидж на РАД. — Мислех, че целта на ГАЩИ е да покаже на нормитата, че няма от какво да се боят.

— Имаш право — отвърна Били. — Спирам.

— Край на забавлението — възропта Кандис.

Мелъди пъхна юмруци в дългите ръкави на раираната си блуза и свъси вежди. Наистина ли Кандис и Били се бяха вслушали в думите й?

След още десет минути на обикаляне покрай редиците от паркирани автомобили и като едва не блъсна няколко репортера, Кандис най-сетне спря на мястото, запазено за доктор Нгуйен. Единствената друга възможност бе да паркира във фоайето.

— Да вървим! — Мелъди сграбчи военната си раница и поведе ГАЩИ-те към сграда Д. Минути ги деляха от унищожаването на клипа с Джаксън. Дори можеше да усети пастелния аромат от ръцете му върху лицето си, докато я целува вместо благодарност. Обещанието за тази целувка даде нов заряд на розовите й маратонки.