Чудовището на нашата улица
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0851-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чудовището на нашата улица». Краткое содержание книги:
„Ди Джей кой?“
— Изпуснахме ли нещо? — попита Виктор, като влезе забързано, придружен от жена си. Остър аромат на пот и метал се разнасяше от престилката му. Аромат на гардения, примесен с грим, се носеше от нейната.
— Къде е Били? — попита Вивека.
— Шшшшт — изсъска Франки, почти хипнотизирана пред телевизора. — Брет идва в съзнание. Ще говори.
Кадърът се разшири, за да покаже болничната стая. Лимоненожълтите стени бяха покрити с картички с пожелания за бързо оздравяване. Прозорецът предлагаше изглед към паркинга.
А Бека, която стоеше до майката на Брет, носеше тениска с надпис „Белият цвят е по-добър от зеления“ и лицето й бе пълно с надежда.
Франки ахна:
— Каква обидна тениска!
— Виж изражението на лицето й! — обади се Клео.
— Ужасно е — съгласи се Клаудин.
— Добре че баба Щайн не е тук да види тази безвкусна имитация на кичурите й — каза Вивека на съпруга си.
— Шшшт — повтори Франки настойчиво, докато камерата отново показа Брет отблизо. Красивите му устни се размърдаха.
Един репортер с микрофон и присвити, загрижени очи се надвеси над Брет.
— Изглежда, че Брет се опитва да каже нещо — каза мъжът с дълбок глас, който контрастираше с момчешките му черти. Името му, Рос Хийли, се появи на екрана. — Брет, чуваш ли ме?
Брет промърмори нещо неясно.
Бека и майка му се наведоха по-близо.
— Брет, чуваш ли ме? Аз съм Рос. Рос Хийли, нали знаеш, от новините на Втори канал.
Брет отново измърмори нещо.
— Той каза „Мамо“! — зарида от щастие госпожа Рединг, а къдриците, които стигаха до раменете й, се заклатиха от радост. — „Мамо“ ли каза, миличък?
— Къджечшя!
— Той каза: „Къде е тя?“ — обясни Бека и избута майката на Брет.
— Ето тук, при нас е! — Клаудин посочи към Франки.
Момичетата се разсмяха.
— Той иска мен. Мен търси той — Бека изви с пръст косата му и от това тя щръкна още повече. — Мен ли търсиш, Брет?
— Махай се оттам, глупава Шийла такава! — извика Блу на телевизора. — Той иска Франки, а не теб, нахална фльорцо!
— Бека? — изрече Брет с усилие и се закашля немощно.
Медицинската сестра се втурна с купа ледени кубчета. Брет напълни устата си и посегна към ръката на Бека. В мига, когато ръцете им се допряха, лицето му грейна. Нейното засия, а лицето на Франки посърна.
— Добре ли си? — попита той, докато сините му очи се взираха жадно в нейните.
— Сега вече съм добре — кимна Бека.
Симфония от звуци на отвращение избухна от дивана. Франки се усмихна вътрешно.
— Толкова се безпокоях за теб — каза Бека, докато попиваше с кърпа мокрите му устни.
— Шегуваш ли се? — Брет седна изправен. — Аз се уплаших за теб.
— Не е ли невероятно? — с приглушен шепот рече Рос, сякаш снимаше документален филм за дивата природа и пред очите му се раждаше жираф. Франки искаше да изтръгне конците от врата си и да го удуши с тях. Ето това вече щеше да е невероятно!
— Бека, та аз мислех, че съм те убил — зарида Брет. Огромен балон изскочи от носа му.
— О, гадост! — извика Блу. — Видяхте ли това?
Сияйната усмивка на Бека угасна по-бързо от залеза на слънцето на бърз каданс.
— Какво искаш да кажеш с това, че си ме убил?
— Всички да отстъпят — нареди млад доктор. На гърба му пишеше „Стажант“. Той се втурна към Брет със спринцовка. — Има халюцинации от посттравматичния стрес.
— Какво? — Брет избута стажанта. — Не халюцинирам!
— Да, халюцинира — потвърди Бека.
Стажантът пристъпи напред.
— Не е вярно.
Стажантът отстъпи.
— Вярно е.
Стажантът пристъпи напред.
— Оставете го да говори! — извика госпожа Рединг.
Всички отстъпиха назад.
Брет мушна още едно кубче лед в устата си и се обърна към майка си:
— Мамо, помниш ли десетия ми рожден ден?
Тя кимна разплакана и каза:
— Направихме къща на призраците в мазето. Ти искаше страшна торта и аз ти опекох едно човече, а после го намушкахме с пластмасови ножове и го наръсихме с компот от череши.