Чудовището на нашата улица

— Може би трябва да дадеш раницата на Били и да го оставиш да влезе сам — прошепна Кандис, докато Кюфтето слушаше какво му говореха. — Той е невидим.

— Да, но чантата не е! — сопна се Мелъди.

— Кой ще ти обърне внимание — отвърна Кандис. — Това тук е психо отделението все пак.

— Вече използва тази шега с репортерката. Може ли сега да проявиш малко сериозност? Това не е игра…

— Извинявай за това — каза охранителят и насочи вниманието си към Кандис. Суровото му изражение се пропука и широка усмивка се разля по него. Хиляди пъти Мелъди бе виждала това преобразяване и дори го бе кръстила „Кан срещу мъжката сган“. Кан винаги печелеше.

— Ей, Гарет — извика той на другия охранител, — това не е ли хубавото момиче, което си видял да обикаля наоколо за място за паркиране?

— Възможно е — кимна Гарет. — Ти ли караше зеления баварец?

— Да — Кандис се усмихна гордо. — Дизел е. Не вреди на околната среда.

— Чудесно — той се усмихна. — Може ли да ми покажеш някакъв документ за самоличност?

— С удоволствие — Кандис се обърна и смигна на Мелъди, докато тършуваше из бронзовата си чанта. — Ето.

Той погледна шофьорската книжка, издадена в Калифорния, и я подаде на колегата си.

— Кандис Карвър? — попита мъжът вдясно.

Тя кимна с гордост.

— Кандис Първа.

— Значи ти не си доктор Нгуйен?

— А? Не, кой е това?

— Хванахме я — каза той в микрофона.

— Имаш три минути да освободиш мястото на паркинга. В противен случай ще те вдигнем.

Мелъди стисна глава в ръцете си.

— Две минути — рече Кюфтето.

— Но вие не разбирате — замоли Кандис. — Трябва да влезем в болницата.

— Чакай — охранителят се обърна към Мелъди. — Заедно ли сте?

Мелъди изгледа кръвнишки сестра си, сякаш казваше като героиня в сапунена опера: „Изчезвай, или ще те погубя!“

— Кандис изчезва — рече тя бързо и се отдалечи.

— Не, не сме заедно — излъга Мелъди. — Аз съм тук за, ъъъ, интервюто за работа — Били се закашля. Мелъди смушка с лакът въздуха. До ушите й стигна едва чуто „ох“.

— Каква работа? — попита той.

— Събужда се — извика някой (репортер?) от прозореца на третия етаж.

Участниците в бдението извикаха радостно. Светлините на камерите се включиха. Репортерите щурмуваха вратите.

— Назад, назад! — извика охранителят отдясно.

— Виждам, че имаш доста работа, затова направо ще вляза — каза му Мелъди.

И по някаква необяснима причина той я остави да влезе, като само махна пренебрежително с ръка.

Миг преди приливната вълна от репортери да ги залее, Мелъди и Били се спуснаха нагоре по тъмното вито стълбище към третия етаж.