Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— По огнени момчета! — извика Ехо. Прозвуча убедително.
Лио извади химикалка от колана си и подписа ръката на една от нимфите.
— Нарцис не става за нищо! Толкова е немощен, че няма сили да скъса и една салфетка! Освен това е смотан, толкова смотан, че когато напишеш „смотан“ в Уикипедия, излиза неговата снимка. Тя обаче е толкова грозна, че никой не я гледа.
Нарцис смръщи красивите си вежди. Лицето му промени цвета си от бронзов на светлорозов. За момента изглеждаше напълно забравил отражението си. Лио видя как парчето бронз потъва в пясъка.
— Какво говориш? — попита Нарцис възмутено. — Че аз съм невероятен. Всеки го знае.
— Невероятен тапир — каза Лио. — Ако бях толкова тъп, щях да се самоудавя. Но ти вече си го направил.
Още една нимфа се изкикоти, към нея се присъедини и трета. Нарцис изръмжа, което го загрози поне малко. В това време Лио се ухили, повдигна вежди над очилата си и разпери ръце, подканяйки нимфите да му ръкопляскат.
— Точно така! — окуражи ги. — „Тим Лио“ за победа!
— „Тим Лио“! — извика Ехо. Тя бе потънала в тълпата нимфи и понеже се забелязваше трудно, те решиха, че някоя от тях е извикала.
— Богове, колко съм готин! — извика Лио.
— Готин! — отвърна на вика му Ехо.
— Той е забавен — дръзна да каже една от нимфите.
— И е сладък, макар и кльощав — обади се друга.
— Кльощав ли? — възкликна Лио. — Дами, кльощавото е измислено за мен. Кльощавото е готино! А Нарцис е толкова загубен, че са го изгонили дори от Подземното царство. Даже призраците не искат да го свалят.
— Гнус! — обади се някоя от нимфите.
— Гнус! — съгласи се Ехо.
— Достатъчно! — скочи на крака Нарцис. — Всичко това е лъжа! Очевидно е, че този човек не е готин, което означава, че… — той се поколеба. Явно отдавна не бе говорил за някой друг освен себе си. — Очевидно той лъже.
Оказа се, че Нарцис не е чак толкова тъп. Той разбра какво става и погледна към езерото.
— Бронзовото ми огледало го няма! Отражението ми! Върнете си ми отражението!
— „Тим Лио“! — изпищя една от нимфите.
Другите обаче отново се обърнаха към Нарцис.
— Аз съм красавецът тук! — настоя той. — Този човек открадна огледалото ми и ако не си го върна, ще се махна оттук!
Момичетата ахнаха. Една от тях посочи встрани и извика:
— Натам!
Хейзъл бе застанала на ръба на кратера и бягаше с цялата скорост, на която бе способна, докато влачеше огромния къс бронз.
— Върни го! — викна една нимфа.
— Върни го! — промърмори Ехо, вероятно против волята си.
— Да! — Нарцис свали лъка от рамото си и извади една стрела от прашния колчан. — Ще харесам първата, която ми върне бронза, почти толкова, колкото харесвам себе си! И ще я целуна веднага след като целуна отражението си!
— Богове! — запищяха нимфите.
— И още нещо — добави Нарцис и погледна към Лио с красивото си лице. — Убийте тези герои! Те не са готини като мен!
Лио можеше да развива невероятна скорост, когато бягаше от някой, който се опитва да го убие. За съжаление, бе натрупал доста опит в тази област. Изпревари Хейзъл, което не бе особено трудно, предвид факта, че тя мъкнеше двайсет кила небесен бронз. Хвана метала от едната страна и погледна назад.
Нарцис поставяше стрела на лъка си, но тя бе толкова стара и крехка, че са строши на трески.
— Ау! — изпъшка той като герой от филм. — Маникюрът ми!
Обикновено нимфите бягаха доста бързо, но тези бяха натоварени с цял куп постери, тениски и други рекламни стоки с марка Нарцис. Освен това не действаха като отбор, а непрекъснато се препъваха една друга, бутаха се и се ръгаха с лакти. Пък и Ехо им пречеше, като спъваше и настъпваше колкото можеше повече от тях.
Въпреки това нимфите ги настигаха.
— Извикай Арион! — изпъшка Лио.
— Вече го направих! — отвърна Хейзъл.
Стигнаха до брега. Бяха стигнали водата и виждаха Арго II, но нямаше как да стигнат до кораба. Разстоянието бе твърде дълго за преплуване, дори да не мъкнеха бронза.
Лио се обърна назад. Тълпата се показваше над дюните. Нарцис тичаше най-отпред, стиснал лъка си като диригентска палка. Нимфите се бяха сдобили с разнообразни оръжия. Някои държаха скали, други дървени жезли, обрасли с цветя. Трети стискаха водни пистолети, които не изглеждаха много опасни. Погледът на собственичките им обаче бе убийствен.