Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
Рафаела беше толкова заета с картите, че изслуша разсеяно разказа на дъщеря си. Била с Марко. Щели да ходят на пица. Веспата била при Палина. Марко й бил подарил шал. Това, последното, й хареса и Баби получи разрешение да закъснее.
Ядоха в „Матричано“, на улица „Деи Граки“ в Прати — там ходеха все артисти и знаменитости. Баби каза, че подаръците са супер и утре всички ще й завиждат. Марко се направи на скромен, но не можа да скрие задоволството си. Подхвърли й, че се е чудил дали ще се сети за вила „Глори“. Баби се престори на обидена. Той се усмихна и погали ръката й. Влезе прочут актьор с неизвестно момиче. Един келнер веднага ги настани. Баби се обърна няколко пъти да ги позяпа, а Марко се опитваше да демонстрира безразличие. Всички идваха в „Матричано“ за да се докоснат до звездите, а после се правеха, че не ги виждат.
По-късно се разходиха в центъра. Влязоха в „Джолити“ и похапнаха сладолед. Баби почти се скара с келнера, и настоя за двойна доза сметана. Марко доплати, само и само да е доволна. Докато обсъждаха „Джолити“ и сметаната, неусетно стигнаха до дома му. Отвориха полека вратата и се промъкнаха на пръсти до стаята. Включиха радиото, оставиха го да свири съвсем тихо. Една нежна целувка ги отведе в леглото. Tele Radio Stereo съобщи заглавието на романтичен диск. Луната надничаше през прозореца. В този вълшебен полумрак Марко бавно разкопча костюмчето в цвят бордо. Целуна я между рамото и шията, докосна гърдите й, плоския й корем.
— Знаех си, че ще избереш розовия комплект. Толкова си красива!
Баби лежеше под него, срамежлива и леко уплашена. Той се усмихна. Белите му зъби блеснаха в мрака. Тя разтвори устни. Марко се наведе над нея и започна да я целува. Крехка и мека, тя отвръщаше на целувките му почти неподвижно.
Тази нощ по Tele Radio Stereo пуснаха най-хубавите песни на света. Марко беше нежен и настоятелен, но това не помогна — видя я без сутиен, нищо повече.
Закара я до вкъщи. Изпрати я до вратата и я целуна нежно, потискайки момчешкия си гняв. На връщане си спомни песента на Батисти, в която се разказваше за едно момиче, подобно на торта от бита сметана. Било щастливо, че не е дало да го изядат. „Аха, и аз успях да вкуся само една лъжичка.“ После се сети за играта със съкровището. За времето, което пожертва, за да измисли римуваните изречения. За местата, които беше избрал. За сладоледа с двойна доза сметана и всичко останало. Тогава рязко обърна колата и се насочи към дискотека „Джилда“.
13.
Настъпи странна тишина. Баби огледа момичетата около себе си. Красиви, грозни, слаби, дебели… Палина. Някои прелистваха тетрадки, други препрочитаха урока. Джачи плъзна показалеца си по имената в дневника. Всичко беше театър, знаеше къде да спре.
— Джанети!
Джанети стана пребледняла и съкрушена.
— Феста!
Силвия сграбчи тетрадката си, положи я на катедрата и застана до своята сестра по съдба. Двете се спогледаха безутешно.
— Ломбарди!
Палина се изправи и хвърли поглед към Баби, сякаш се прощаваше с нея завинаги.
Първа беше Джанети. Преведе част от упражнението, като се запъваше на някои ударения. Опита се да намери думи, които да звучат добре на италиански. Не откри от кой глагол беше едно сложно минало свършено време. Почти случайно улучи бъдещото му причастие, но не стигна по никакъв начин до деепричастието.
Силвия Феста започна с най-лесната част на превода, като непрестанно заекваше. Не можа да познае никой от глаголите, дори не се доближи до значението им. На практика призна, че е преписала домашното. После разказа една нелепа история за майка си, която в този момент не се чувствала добре. Странно, но все пак успя да изреди без грешка формите на едно съществително от трето склонение, в среден род, множествено число.
Палина изпълни няма сцена. Падна й се най-сложната част от упражнението. Прочете я бързо, не сбърка нито едно ударение. После спря. Опита се да преведе първото изречение, обаче оплете нещата заради един винителен падеж, сложен не където трябва. Баби надникна в тетрадката на зубрачката и докато Джачи разсеяно зяпаше през прозореца, зашепна точния превод на откъса. Палина повтори всичко след нея. Най-лошото мина.
— Много добре, Ломбарди. Я ми преведи още малко оттук… до habendam.
Палина се почувства наистина зле, но за щастие Джачи пак се зазяпа навън. И точно когато Баби залегна над чина, за да подскаже на приятелката си, учителката бавно се обърна.