Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
„Три метра над небето“ се превръща в литературен феномен веднага след излизането си в Италия. След отказа на няколко издателства, авторът финансира сам отпечатването на ограничен тираж, който предизвиква бум сред младежта. Преди следващото издание на романа, негови ксерокопия се разпространяват от ръка на ръка сред учениците в италианските гимназии. Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
— А, чудесно! Имаме едно подготвено момиче в този клас! Джервази, щом знаеш толкова, ела да преведеш по-нататък.
— Госпожо, извинете, аз съм виновна — намеси се Палина.
— Аз я помолих да ми подскаже.
— Много благородно от твоя страна, Ломбарди, оценявам това. Но сега искам да чуя Джервази.
Баби не помръдна от мястото си.
— Не съм подготвена, госпожо.
— Излез на дъската.
— За какво да излизам, като пак същото ще ви кажа! Не съм подготвена! Нямах време да си науча.
— Тогава ще ти пиша нула, става ли?
— Ами да, почти колкото на Катинели, когато не си дава домашното.
Всички в класа се разсмяха. Джачи удари с длан по дневника.
— Тишина! Джервази, донеси си бележника. Ще ти напиша забележка.
Баби се подчини. Джачи нервно надраска нещо в бележника й, после го затвори и й го върна.
— И утре го искам подписан!
„Ха, голяма работа! В живота има къде-къде по-страшни неща!“ — помисли си Баби, но този път замълча.
Силвия Феста — три минус. То и това й беше много. Падина си седна с една хубава двойка, а Джанети едва върза тройката.
Баби отгърна тефтера си. На последната страница, срещу списъка на класа, отбелязваше всички изпитани. Сложи последните точки срещу имената на Джанети, Ломбарди и Феста. После драсна една точица и до своето име.
Някой й подхвърли прилежно сгънато листче:
„Супер си, най-яката приятелка!
П.“
Веднага разбра коя е тази П. Обърна се и я погледна. После се сети за забележката:
„Уважаема госпожо Джервази, дъщеря Ви идва в час по латински абсолютно неподготвена и ми отговаря по нахален начин. Искам да Ви уведомя за поведението й.
Сърдечни поздрави, А. Джачи“
Тая Джачи беше наистина гадна!
14.
Немската овчарка тичаше по плажа, едва докосвайки пясъка. Задмина Степ, който току-що й беше подхвърлил пръчка. Захапа я във въздуха и се понесе отново, като отскачаше и набираше скорост. Донесе пръчката, а после легна и положи глава върху предните си лапи.
Степ се престори, че замахва надясно. Кучето скочи, но после разбра. Той отново замахна и накрая хвърли пръчката във водата. Овчарката полетя, хвърли се срещу вълните без колебание и заплува с високо вдигната глава.
Стопанинът й седна на брега. Беше прекрасен ден. Наоколо нямаше жива душа. И изведнъж — силен шум. Светлина. Кучето изчезна заедно с морето, хълмовете и пясъка.
— Какво става, мамка му? — Той се обърна в леглото и покри лицето си с възглавницата.
Поло вдигна щората и отвори прозореца.
— Леле, каква воня! Дръж, донесох ти сандвичи. — И подхвърли зелената торбичка към леглото.
— Кой ти отвори, Мария ли?
— Аха. Сега ти прави кафе.
— Колко е часът?
— Десет.
— Идиот, защо не ме остави да се наспя? — Степ отиде в банята. Вдигна капака на тоалетната, който се удари в плочките с рязък звук.
Междувременно Поло отвори новия брой на „Кориере дело спорт“ и подвикна високо:
— Трябва да дойдеш с мен за мотора от Серджо, готов е! Ей, видя ли, че „Лацио“ са купили защитника на „Лече“?
Степ пусна водата. Върна се в спалнята и надникна в пакета със сандвичите.
— Простено ти е само защото донесе това.
После отиде в кухнята, следван от Поло. Кафеварката още изпускаше пара. До нея имаше топло мляко в малка каничка и друго — студено, пълномаслено — в синя картонена опаковка.
Домашната помощница беше дребна женица, попрехвърлила петдесетте. Подаде глава от съседната стаичка, където току-що беше свършила с гладенето, и Степ й посочи госта:
— Мария, тоя виждаш ли го? Каквото и да става, не го пускай у нас преди единайсет!
Тя замънка притеснено:
— Ами… казах му аз, че още спите, а той знаете ли какво отговори? Че ако не му отворя, ще разбие вратата.
Степ се обърна към Поло:
— Така ли й каза? Позволяваш си да плашиш Мария?! Сърди се на себе си! — Той сграбчи дебелия му врат, навря го под мишницата си и го стисна. С другата ръка вдигна каничката с горещото мляко и я доближи до лицето му.
