Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— Очевидно не. — Джайде сви рамене и продължи: — Моята лейтенантка явно има по-добър вкус от японките. А и вашите печалби несъмнено пак ще ударят тавана. Това е просто дребно неудобство за вас.
— А щетите и повредите? Тях как ще обясним? — каза другият митнически инспектор и махна към един сгъваем рисуван параван, който бе разкъсан на две.
Джайде се загледа в паравана. За нечий болен мозък изображението сигурно беше съвременният еквивалент — от края на двайсет и втори век — на традиционното самурайско семейство. Мениджър от „Динамика на флуидите Мишимото“ наглежда пружинни работници на някаква нива и… Работниците наистина ли имаха по десет ръце? Джайде потръпна при вида на това богохулство. Малкото естествено семейство, изобразено в края на нивата, не изглеждаше смутено от гледката, но пък японците си бяха такива — дори на децата си вземаха маймунки на пружина за домашни любимци.
— Сигурен съм, че ще измислите някакво оправдание. Например че са ги стъпкали товарните мегодонти. — Джайде плесна митническите инспектори по раменете. — Какво сте увесили нос! Използвайте въображението си! Мислете за случилото се като за дългосрочна инвестиция в заслуги.
Каня приключи с прибирането на пачките, закопча катарамата на платнената торба, метна я през рамо и каза:
— Готови сме.
Няколко площадки по-нататък нов дирижабъл се спускаше бавно, гигантските му захранвани от пружинници вентилатори черпеха остатъците от съхранените джаули, за да придвижат чудовището точно над закотвящите механизми. Дебели въжета с оловни тежести в края се спуснаха от търбуха му. Летищни работници чакаха да привържат плаващия звяр към своите мегодонтски впрягове, стояха с вдигнати ръце, сякаш се молеха на някакъв исполински бог. Джайде ги наблюдаваше с интерес.
— Във всеки случай Кооперацията на пенсионираните служители от кралското министерство на околната среда ще оцени по достойнство съдействието ви. В техните очи заслугата ви е голяма.
Прихвана удобно мачетето си и се обърна към хората си.
— Господа офицери! — извика през монотонния рев на големите вентилатори и воя на товарните мегодонти. — Имам едно предизвикателство за вас! — продължи и посочи с мачетето си спускащия се дирижабъл. — Ще дам двеста хиляди бахти на първия, който претърси сандък от товара на новия дирижабъл ей там! Хайде! Бегом!
Митническите служители го зяпнаха сащисано. Понечиха да възразят, но гласовете им се изгубиха, погълнати от засилващия се рев на вентилаторите. Устите им се отваряха и затваряха като на риби: „Май тум! Май тум! Май таунг тум! Не, не, нееее!“. Инспекторите махаха с ръце и протестираха, но Джайде вече тичаше през летището, размахваше мачетето си и крещеше, вперил поглед в новата плячка.
Зад него белоризците от екипа му се юрнаха като вълна. Заобикаляха сандъци и работници, прескачаха котвени кабели, мушкаха се под мегодонски търбуси. Неговите хора. Неговите верни деца. Неговите синове. Глупците, които вярваха в идеали и в кралицата, неподкупните, онези, които пазеха в сърцата си честта на родното министерство.
— Давай! Давай!
Набираха скорост като тигри албиноси през летището, а труповете на японските товарни контейнери се валяха самотно зад тях като отломки след опустошителен тайфун. Гласовете на митническите инспектори заглъхнаха. Джайде вече беше далеч от тях, радостта се надигаше от краката към главата му с всеки удар на сърцето, чистата наслада от почтеното преследване, той тичаше все по-бързо и по-бързо, хората му го следваха, поглъщаха разстоянието с адреналиновия спринт на неотклонната войнска цел, размахваха мачетета и брадви към гигантската машина, която се спускаше към тях от небето, надвисваше като демонския крал Тосакан, висок три хиляди метра, затискащ ги. Мегодонтът на мегодонтите, на чийто търбух с фарангски букви пишеше: „КАРЛАЙЛ И СИНОВЕ“.
Джайде не чу радостния крясък, излязъл от собственото му гърло. „Карлайл и синове“. Ужасният фаранг, който говореше така небрежно за промяна в системата за замърсителните квоти, за премахване на карантинните инспекции, за оптимизирането на всички онези мерки, които бяха опазили кралството живо дълго след като други страни бяха загинали, чужденецът, който беше толкова близък с търговския министър Аккарат и със Сомдет Чаопрая, протектора на короната. Джайде беше извадил неочакван късмет. Преследването се превръщаше в истински лов. Джайде се засили към закотвящите кабели, същото направиха и хората му — по-млади, по-бързи и фанатично отдадени на делото, — настигнаха го, задминаха го и се хвърлиха да привържат плячката.