Империя на бури

Подминаха свод, затрупан от срутени камънаци – несъмнено от експлозията на адския огън, която бяха предизвикали миналото лято.

Проходът на Елин, осъзна Роуан и нещо се сви дълбоко в гърдите му. Няколко стъпки напред стара локва изсъхнала кръв петнеше камъните до канала. Човешка воня се носеше около нея, покварена и гнусна.

– Тук Елин изкорми Арчър Фин – обясни Дориан, проследил погледа му.

Роуан не си позволи да мисли за това, нито за факта, че тези глупаци несъзнателно бяха дали на един асасин стая, тайно свързана с покоите на кралицата им.

Вързана за една каменна колона ги чакаше лодка, доста поизгнила, но достатъчно здрава. А решетката към малката рекичка, пълзяща край двореца, още беше отворена.

Роуан отново изпрати магията си пред тях, за да проучи безопасно ли е извън канализацията. Не я прерязаха криле, нито пък се пропи с мириса на кръв. Явно източната страна на двореца беше останала спокойна. Ако вещиците бяха достатъчно умни, щяха да сложат стражи във всяко негово ъгълче.

Но писъците и умолителните стонове, идващи отгоре, подсказваха на Роуан, че вещиците са твърде отнесени в жаждата си за кръв, за да разсъждават трезво. Поне за няколко минути.

Той посочи с брадичка към лодката.

– Качвай се.

Дориан свъси вежди, забелязал плесента и прогнилите места в корпуса й.

– Ще е цял късмет, ако не се разпадне под нас.

– Теб – поправи го Роуан. – Под теб. Не мен. Качвай се.

Тонът му накара Дориан да се подчини.

– А ти какво...

Роуан свали пелерината си и загърна краля с нея.

– Легни и се завий с нея.

Дориан отново се подчини, макар и леко пребледнял. Роуан преряза сръчно въжетата с ножовете си.

Сетне внезапно се преобрази и размаха криле достатъчно шумно, че да покаже на Дориан какво се е случило. Магията му простена и се напрегна, изтласквайки уж празната лодка от канала, сякаш някой случайно я беше изтървал.

След това излетя от изхода на канализацията и покри лодката със стена от твърд въздух, която изолираше мириса на краля и щеше да възпре неочаквано полетелите към него стрели.

С един-единствен поглед назад Роуан се устреми по течението на малката река, носейки се високо над лодката.

Един-единствен поглед назад към града, изковал, прекършил и закрилял кралицата му.

Стъклената й стена се стелеше на лъскави парчета из улиците и тревата.

Последните седмици, прекарани по пътищата, бяха същинско мъчение – копнежът да я обладае, да я вкуси го побъркваше. А думите на Дароу го бяха накарали да се замисли... и май, независимо от обещанието му на раздяла, се получаваше добре, че не бяха сторили последната стъпка.

Мисълта витаеше в дъното на съзнанието му дълго преди онзи дъртак да ги запознае с глупавите си укази: наистина беше принц, но само на хартия.

Нямаше нито армия, нито пари. Солидните средства, които притежаваше, бяха останали в Доранел, а Майев никога нямаше да му позволи да си ги върне. Пък и навярно вече бяха разпределени между братовчедите му натрапници заедно със земите и жилищата му. Независимо дали някои от тях – братовчедите, с които беше израснал – бяха отказали, водени от типичните за рода Белия трън преданост и упорство. Роуан вече можеше да предложи на кралицата си само силата на меча си, могъществото на магията си и искрената вярност на сърцето си.