Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Звезди и мрак затанцуваха пред очите му. Вратата беше така близо.
Дориан опита да стане, но крайниците му не се подчиниха.
Зашеметен; зашеметен от...
Мокра топлина се разля точно под ребрата му. Кръв. Раната не беше смъртоносна, но достатъчно дълбока да му причини болка, нанесъл му я беше някой от шиповете по опашката на звяра. Шипове, покрити със зеленикава лъскавина.
Отрова. Някаква отрова, която отслабваше и парализираше, преди да убие жертвата си...
Нямаше да позволи да го отвлекат отново, не и в Морат, не и при херцога и нашийниците му...
Магията му се забунтува срещу обездвижващата гибелна целувка на отровата. Лечебна магия. Но бавна, отслабена от безразсъдната му употреба отпреди малко.
Дориан опита да пропълзи до вратата, лъхтейки през стиснати зъби.
Вещицата изрева някаква команда на уивърна и Дориан събра достатъчно сили да извърне глава към тях. Тъкмо навреме да я види как изважда мечовете си и се гласи да скочи на седлото.
Не, не, не...
Но краката й не докоснаха земята.
В единия миг премяташе крак през гърба на звяра.
В следващия главата й я нямаше и кръвта й къпеше уивърна, който изрева, обърна се...
И изхвърча от зейналата дупка в стената на кулата, блъснат от друг, по-дребен уивърн. Осеян с белези и свиреп, с лъскави криле.
Дориан не изчака да види какво ще стане, не прояви и грам любопитство.
Запълзя към вратата, докато магията му поглъщаше отровата, която трябваше да го убие – буен поток от светлина, борещ се с могъща сила срещу зеленикавата тъмнина.
Разкъсана кожа, мускули и кости се съединяваха бавно със сърбеж, а онази искра проблясваше и мъждукаше във вените му.
Дориан тъкмо се пресягаше към дръжката на вратата, когато дребният уивърн кацна в дупката на разрушената му кула и от огромните му зъби закапа кръв по разпилените документи, на които се беше ядосвал преди броени минути. Облечената му в броня ловка ездачка скочи леко от седлото и стрелите в колчана, преметнат през гърба й, издрънчаха в дръжката на величествения меч до него.
Тя свали шлема, коронован с тънки като копия остриета.
Дориан позна лицето й, преди да си спомни името й.
Позна бялата й като лунно отражение коса, разливаща се по тъмната й люспеста броня; позна очите й с цвят на изгоряло злато.
Позна небивало красивото й лице, изпълнено със студена кръвожадност и зъл интелект.
– Ставай! – озъби му се Манон Черноклюна.
***
Проклятие.
Думата ехтеше като монотонна мантра в главата на Манон, докато крачеше през руините на кралската кула и бронята й громолеше по изпопадалите камъни, пръснатите листове и разпилени книги.
Проклятие. Проклятие. Проклятие.
Искра я нямаше никъде – поне около двореца. Сестринството й обаче беше тук.
И когато Манон зърна вещицата от Жълтоногите в разрушената кула, готова да убие краля... едновековните й инстинкти и обучението й бързо взеха решение вместо нея.
Само един замах на Ветросеч от гърба на Абраксос, и сестрата на Искра падна мъртва.
Проклятие. Проклятие. Проклятие.
След това Абраксос нападна уивърна й, мътноок мъжкар, който не успя дори да изреве, преди зъбите на Абраксос да се впият в дебелото му гърло и да се разхвърчат кървави парчета месо.
Нямаше време да се диви колко смело бе скочил в бой Абраксос, как дори не се беше поколебал. Неустрашимият й уивърн. Щеше да го нагости с допълнителна порция месо.
Тъмният, окървавен жакет на младия крал беше покрит с прахоляк и мръсотия. Но сапфирените му очи бяха бистри, макар и изцъклени. Тя отново извиси глас над ужасяващата глъчка на града.
– Ставай.
Той пак се пресегна към дръжката на желязната врата. Не за да извика помощ или да избяга, осъзна Манон, която вече се намираше на крачка от него, а за да се надигне.
Тя огледа дългите му крака, по-мускулести, отколкото при предишната им среща. После забеляза и раната, надничаща от едната страна на съдрания му жакет. Не особено дълбока и застрашаваща, но...
Проклятие. Проклятие. Проклятие.
Отровата от опашката на уивърна беше смъртоносна в най-лошия случай и парализираща – в най-добрия. Обездвижваше ранения само с една драскотина. Вече трябваше да е мъртъв. Или да умира.
– Какво искаш? – попита дрезгаво той и очите му запрескачаха между нея и Абраксос, който оглеждаше небето за други нападатели, мърдайки нетърпеливо криле.
Кралят опитваше да си спечели време, докато раната му зараснеше.
Магия. Само най-силната магия би могла да го спаси от смърт.
– Мълчи – озъби му се Манон и го изправи на крака.