Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Да, не умееше да я контролира на дълго разстояние като Елин, да обгърне града със силата си, но ако се доближеха достатъчно...
Повече никога нямаше да е слаб и страхлив.
Първият уивърн прелетя над стъклената стена. Беше гигантски – много по-едър от обсипаното с белези животно на белокосата вещица. Общо шест се устремиха към кулата, към двореца. Към краля му.
Дориан щеше да им покаже що за крал беше.
Позволи им да се доближат, стиснал пръсти в юмруци, докато ровеше все по-надълбоко и по-надълбоко в извора на магията си. Множество вещици останаха при стената и опашките на уивърните им заблъскаха матовото стъкло, трошейки го късче по късче. Като че шестте, полетели към двореца, съвсем спокойно можеха да го превземат и сами.
Вече ги виждаше ясно – виждаше кожените им костюми с железни шипове, как светлината на залязващото слънце се отразява по масивните нагръдници на уивърните, прелитащи стремглаво над още несъвзелата се от предишния удар околност на двореца.
А щом зърна кръвожадните им усмивки, оголващи железните им зъби, когато крясъците на стражите, които храбро ги обстрелваха откъм портата и прозорците на двореца, проехтяха в ушите му, той протегна ръка към вещиците.
Лед и вятър връхлетяха ездачките и летящите им зверове.
Стражите извикаха смаяно, а после потънаха в изумено мълчание.
Дориан дишаше тежко, бореше се за въздух, докато магията се изцеждаше от него и той се мъчеше да си спомни кой е и как се казва. Беше отнел много животи под робството на демона, но никога по своя воля.
А докато мъртвото месо се ръсеше от небето, строполявайки се по земята около двореца, докато кръвта на враговете му се сипеше в ситен червен дъжд... Още, стенеше магията му, виейки се в шеметни спирали и нагоре, и надолу, отново повличайки го в ледените си бързеи.
Отвъд пропукващата се стъклена стена градът му кървеше. Крещеше от ужас.
Още четири уивърна прелетяха над стената и ездачките им ги насочиха към разкъсаните си сестри. Горчиви викове се изтръгнаха от безсмъртните им гърла, докато вятърът брулеше краищата на жълтите ленти около главите им. Уивърните им се устремиха към небето, сякаш им бе заповядано да се издигат и издигат, за да се спуснат право върху него.
По устните на Дориан затанцува усмивка и той отново освободи магията си – този път двоен камшик, който изплющя към реещите се горе уивърни.
Още кръв и парчета уивърни и вещици полетяха към земята, всичките покрити с толкова дебел лед, че се строшиха при сблъсъка с плочника на вътрешния двор.
Дориан запробива още по-надълбоко. Ако успееше да влезе в града, можеше да разпери по-широко магическата си мрежа...
В този миг го нападнаха от друго място. Не отпред, нито от горе или от долу.
А отзад.
Кулата му се килна на една страна и той полетя напред, блъсвайки се в каменния парапет на терасата с такава сила, че едва не се претърколи от ръба.
Чу се трошене на камък и дърво и едно парче скала щеше да го премаже, ако не се беше защитил с магията си като под купол.
Той хукна към спалнята си. Грамадна дупка зееше в едната стена и покрива. А върху разбития камък стоеше широкоплещеста вещица с превръзка от избледняла жълта кожа около главата и усмивка, пълна с остри като бръсначи железни зъби.
Дориан призова магията си, но тя му отвърна само с искра.
Беше я употребил твърде скоро, твърде бързо, осъзна той. Твърде неконтролируемо. Нямаше достатъчно време да я извлече цялата. Уивърнът на вещицата подаде главата си в кулата.
Зад него още шест крилати звяра прелетяха над стъклената стена, отправяйки се към незащитения му гръб. А самата стена... Стената на Елин... Яростни, свирепи нокти и опашки я изравниха със земята.
Дориан погледна вратата към стълбището, откъдето вече трябваше да са влетели стражите. Но оттам го посрещна само тишина.
Толкова близо беше, но за да я стигне, трябваше да мине пред пастта на уивърна. Точно заради това се усмихваше вещицата.
Един шанс – щеше да има само един шанс за бягство.
Дориан побърза да свие пръсти в юмруци, за да не го оглежда повече вещицата.
Стрелна едната си ръка напред и от дланта му изхвърча лед право в очите на уивърна. Той изрева, отстъпвайки назад, и Дориан хукна.
Нещо остро закачи ухото му и се заби в стената пред него. Кинжал.
Той продължи да препуска към вратата...
Опашката се мярна в периферното му зрение само миг, преди да го блъсне в ребрата.
Когато полетя към каменната стена, магията му го обгърна, бранейки костите и черепа му. Сблъсъкът беше толкова силен, че камъните изпукаха. Толкова силен, че щеше да убие повечето хора.