Дребната старица, която наруши всички правила

– На мен пудриерата ми харесва, ако никой друг не я иска...? – обади се Ана-Грета и бързо я грабна, преди някой да успее да реагира.

Кристина я погледна унищожително.

Всички отново замълчаха и всеки се опита да си намери нещо, на което да се зарадва, но колкото и да се ровеха в купчината, не намериха нищо наистина ценно. Обирът беше успешен, но плячката се състоеше само от дреболии.

– Това е първият ни опит – измърмори Кристина. – Предполагам, че и Робин Худ не е направил кой знае какво първия път.

Тя печално погледна нокътя, който беше счупила, докато се ровеше във вещите.

– Все пак си мисля, че той не е крал четки за коса – отговори Греблото.

– Рискуваме свободата си за някакви боклуци – каза Ана-Грета. – Следващия път трябва да вдигнем залога. Да отвлечем някого или нещо подобно.

Тя размаха бастуна си, който – точно както беше предвидила – съвсем се беше изкривил от престоя в парната баня.

– Да отвлечем някого?!

Всички ахнаха от ужас.

– Да, трябва да отвлечем някого и да поискаме откуп!

– Чела съм за отвличания в много романи – каза Марта. – Но жертвите обикновено се надвиват със сила, а не съм сигурна, че ние можем да се справим с това. Ами ако някой ни набие, докато се опитваме да го отвлечем?

– Не може ли просто да го съборим на земята? – попита Кристина.

– Да го препънем, докато си ходи? – ухили се Греблото.

Никой не намери сили да се засмее. Въпреки изпитото шампанско настроението им съвсем не беше приповдигнато.

– Дали да не попитаме на рецепцията не очакват ли скоро някой известен гост? – предложи Умника след малко.

– И после да го отвлечем? Някой като Клинтън или Путин например? – попита Греблото и невярващо поклати глава. – Ще ми се да видя как ще стане това.

– Знам какво можем да направим – каза Марта. – Да организираме турнир по покер в някоя от нашите стаи. Те са толкова луксозни, че никой няма да се усъмни в нас. Обир и измама на карти би трябвало да са достатъчни, за да ни осъдят.

– Господи, така скоро ще отвориш и публичен дом! – смъмри я Ана-Грета. – Трябва да разсъждаваме по-реалистично.

– Измамата на карти е интересно предложение – каза замислено Умника. – Но няма да ни донесе нищо повече от условна присъда.

– Прав си – съгласи се Марта. – Трябва да подготвим обира според времето, което искаме да прекараме зад решетките – и да не забравяме, че искаме да влезем в най-хубавия затвор.

Марта вече беше развила вкус към високия жизнен стандарт.

– Толкова много съображения! – каза Кристина и извади пиличката си за нокти. – Все едно не е достатъчно трудно да се извърши самото престъпление.

Очевидно беше смутена.

– Времето обаче не е на наша страна – каза Марта. – Трябва да решим какъв ще бъде следващият ни ход, преди да ни закопчаят за обира в спа центъра.

– Или сестра Барбара да ни обяви за издирване.

Дългото обсъждане ги изтощи и когато малко по-късно си легнаха, пенсионерите бяха доста навъсени.