Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Да, можеше да стои настрана от нея. Щеше да го направи.
– Много добре, милейди. Ако побързате, ще изчакам.
Тя му дари бляскава усмивка, която го накара да почувства слабост в коленете си. Или може би в главата.
Да, определено не беше добре с главата, щом ѝ позволи да го придружи.
– Благодаря ви! – въздъхна тя, след което направи най-неочакваното нещо. Повдигна се на пръсти и леко го целуна по бузата.
Цялото тяло на Дрейвън изригна в пламъци и му отне всяка унция от контрола му, за да не я придърпа към себе си и да ѝ даде много по-задоволяваща целувка.
Тя отстъпи назад, усмихна се отново, след което се обърна и се втурна по стълбите. Бузата му гореше от целувката ѝ и Дрейвън наблюдаваше как бедрата ѝ се полюшват, докато изкачваше стълбите и изчезна на вътре.
Беше му неприятно да го признае, но дамата имаше най-привлекателните задни части, които беше виждал. В този миг сънят му се появи отново в съзнанието му със зашеметяваща яснота и той в действителност можеше да се закълне, че се чувства разположен между копринените ѝ бедра.
Той стисна зъби и потрепери. Това щеше да е едно дълго, много дълго пътуване.
Саймън пристъпи напред и го потупа по рамото.
– Няма нищо по-хубаво от това да направиш една девойка щастлива, нали?
– Да, със сигурност е така.
Саймън повдигна озадачено вежда.
– Но пронизването на брат ми, който се меси в чужди работи, определено би било по-хубаво.
Саймън се засмя.
– Тогава по-добре да отида да приготвя багажа си, така че да не съм пред погледа ти следващите няколко минути.
– Отивай, Саймън и през това време, направи всичко възможно да намериш здравия си разум и донеси и него.
* * *
Два часа по-късно, Дрейвън и мъжете му дори не се бяха качили на седлата си, докато чакаха дамата. Дори Саймън започваше да изглежда раздразнен.
– Какво, по дяволите, ѝ отнема толкова време? – изръмжа Дрейвън, докато крачеше пред стъпалата.
– Дрюс – извика той оръженосеца си. – Отиди при дамата отново и ѝ кажи, че трябва да сме на път преди падането на нощта. Ако не е дойде тук веднага, ще я оставя.
– Да, милорд.
Дрейвън се обърна да погледне Саймън.
Брат му отклони смутено поглед и размърда крак.
Вратата на главната кула се отвори.
– Ето я, милорд – каза Дрюс.
Дрейвън погледна зад рамото си и замръзна.
Емили се спусна по стълбите като грациозен ангел, в тъмнозелена рокля и воал. Слънчевата светлина се отразяваше от златния ѝ колан, който подчертаваше нежното полюляване на бедрата ѝ. Тя погледна към него със заслепяваща усмивка и целият му гняв към нея се изпари.
Докато не видя двата сандъка, които бяха зад нея.
Това беше абсурдно! Последното нещо, от което се нуждаеше, бе да влачи със себе си фургон. Той бе човек, който винаги е пътувал с малко. Отиваше за където е тръгнал и бързо се връщаше.
Вземаше само това, от което се нуждаеше.
В името на всичко свято, той нямаше намерение да се бавят, само за да може тя да вземе целия си гардероб. Достатъчно лошо бе да го кара да чака, но това... това беше нелепо и нямаше да бъде подлаган на повече изпитания!
Гневът му нарасна.
Какво си мислеше тя, че е това? Игра?
Добре, той щеше да ѝ покаже, че не е някой, с когото може да си играе. Той беше мъж на действието. Такъв, който контролира съдбата си и всички около себе си. Нямаше да бъде направен за посмешище от една жена.
– Какво сте опаковали? – попита той с измамно спокоен глас, като съкрати разстоянието между тях.
– Само най-необходимото, милорд – каза тя, като погледна невинно към него.
Саймън се засмя гръмогласно.
Дрейвън присви очи към сандъците.
– Не можем да носим всичко това. Трябва да го оставим.
– Но, милорд...
– Не, лейди, няма да отстъпя пред това.
- Но...
– Една рокля, един воал и от каквито лични неща имате нужда. Това е всичко. – Той отиде до коня, който Дрюс бе оседлал за нея и издърпа дисагите от там. – Каквото се побере тук, може да го вземете. Всичко останало ще бъде оставено.
Тя изглеждаше в недоумение.
– Само роклята ми ще ги препълни.
– Това е всичко, което ви е позволено.
В очите ѝ заискри гняв.
– Това е жестоко! Така ли бихте третирали краля?
– Да, точно така, в интерес на истината. – И обикновено получаваше също и раздразнението на Хенри.
– Добре – каза тя и взе дисагите от ръката му. – Ще си получите заслуженото, когато изостана след вас.
Дрейвън остана поразен. Само една жена можеше да използва такава логика!