Господар на желанието

– Милейди, нямате ли никакъв разум, че ме предизвиквате по този начин?

– Ще откриете, че имам много здрав разум, но няма да бъда нагрубявана от вас или някой друг мъж, заради това.

– Нагрубявана? – повтори той невярващо. – Мислите ме за грубиян?

– По какъв друг начин може да го наречете? Вие очаквате целият свят да танцува, когато щракнете с пръсти. Знаете ли, милорд, има и други хора тук освен вас.

Дрейвън усети как челюстта му увисна.

– Мога със сигурност да кажа същото за вас.

Вместо да бъде обидена, тя му отправи сладка, измамна усмивка.

– Откровено признавам, че съм разглезена. Баща ми и сестрите ми го повтарят често. Затова ще помоля за вашето снизхождение. Може ли прислужницата ми да дойде с нас или да я изпратя обратно вътре?

Това беше добре изиграно, помисли си той, докато я наблюдаваше. Често бе чувал хората да отбелязват, че някой е чаровен, но това беше първият път, в който някога беше ставал свидетел. Не беше чудно, че баща ѝ я беше разглезил. Как можеше някой да остане равнодушен пред такъв сладък, невинен поглед, докато признаваше грешките си и молеше за снизхождение?

– Вземете я.

– Благодаря ви.

Главата ѝ бе вдигната високо, когато мина покрай него, за да отиде до коня си.

Саймън се засили да ѝ помогне, но Дрейвън го избута.

– Ако аз съм единственият, когото тя обижда, тогава аз трябва да съм този, който ще я сложи на задника ѝ – каза той под носа си.

Саймън знаеше кога не трябва да се смее, затова само прочисти гърлото си.

– Ще видя дали прислужницата ѝ е настанена.

Когато Дрейвън приближи Емили, не можеше да пропусне предизвикателството в очите ѝ или удоволствието, което бе получила от това, че го надхитри.

– Нарочно ли ме накарахте да чакам? – попита той.

Тя му отправи слаба усмивка.

– Прислужницата ми каза, че една дама трябва да накара мъжа да я чака. Ако той я очаква прекалено дълго, тогава е много по-вероятно да се наслади на присъствието ѝ.

– Е, ако удоволствието е най-вече в очакването, тогава същото може да се каже и за неприятностите.

– Да не би да флиртувате с мен? – подразни го тя.

Дрейвън стана сериозен. Да, той наистина флиртуваше с нея! Той, който никога преди не бе опитвал това, всъщност го правеше сега и то с жена, която щеше да бъде неговата смърт.

– Никога не флиртувам – каза той, след което постави ръце на кръста ѝ.

Дребните ѝ кости го изумиха. Тя почти не тежеше. Ръцете му изглеждаха огромни, в сравнение с размера на бедрата ѝ и той можеше да почувства горещината на кожата ѝ през плата на роклята ѝ. Какво си мислеше? Трябваше да позволи Саймън да направи това.

Но не го направи.

Отдаден на действието, той се опита да го приключи колкото може по-бързо. Повдигна я от земята и я постави на гърба на коня ѝ.

Той отклони погледа си от благодарствената ѝ усмивка и направи грешка да погледне крака ѝ в точния момент, в който тя нагласяше полата около себе си. Тя му показа гледката на единия си изящен глезен, обут във фин вълнен чорап, който също така очертаваше прасеца ѝ.