Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

Може би бе задрямал за кратко. Не бе чул робите да напускат калдариума и когато отвори очи, подскачайки от докосването на пръсти, които галеха челото му, той я видя.

Клавдия, коленичила съвсем близо до лицето му. Част от туниката й се носеше по водната повърхност. Бузите й бяха почервенели от горещината. Фини капчици пот бяха избили по лицето й.

— Опасно е да се заспива във водата – прошепна тя.

Някакъв рефлекс накара Аврелиан да се обърне свенливо по корем. Тя се усмихна, изправи се и отиде да вземе нова кърпа от полицата, където бяха подредени. Полумракът в калдариума я погълна за кратко и тя изглеждаше нереална като призрак.

— Да отидем в тепидариума, аз сама ще те намажа с масло – каза тя, когато се върна.

Аврелиан се престори на учуден.

— Няма ли роби, които да вършат това?

Клавдия направи детинската гримаса, която той почти беше забравил.

— Хайде, големи братко, остави на мене тази работа! Нима си забравил, че никой не умее да те масажира по-добре от твоята сестра?

— Ние вече не сме деца, Клавдия.

Тя го измери с поглед и попита с треперещ от сарказъм и тъга глас:

— Да не би моят брат да се е върнал при мен безразличен? Забравил за любовта, която ми призна, че изпитва към мен, преди да ме напусне?

Тези думи прободоха Аврелиан като острието на меч. Клавдия се приближи до външния ръб на басейна. Неочаквано тя сграбчи косата на Аврелиан.

— Да не би да си срещнал някоя жена, която би могла да стане твоя съпруга?

— Не.

— Жена, която да е толкова съвършена любовница, че би могла да ме накара да се засрамя?

Съвсем нежно Аврелиан хвана китката й и отстрани ръката й.

— Не говори така, Клавдия. Ти си тази, която отдавна трябваше да си намери съпруг.

Тя се усмихна или намръщи, той не разбра. Косите от двете страни на лицето й бяха тъмни като нощта. На приглушената светлина устните й изглеждаха толкова червени, чак черни.

— Не разчитай на това, Аврелиан. Аз спазвам обещанието, което дадох като малко момиченце. Не желая друг за съпруг, освен моя брат.

Аврелиан се изсмя неловко. Дълбоко в парещата вода пенисът му се вдигаше, без той да може да му попречи.

— Ти вече не си малко момиченце – възрази той.

Тя само продължи да го гледа в очите. Той притвори клепачи с надеждата да й се изплъзне. Чу я как разгъва кърпата, за да се увие той с нея.

И той го направи. Изкачи стъпалата и се изправи пред нея гол, изпълнен с желание. Излязлото от водата тяло вече не можеше да скрие истината. Осъзнал безкрайната си слабост, той беше победен. Той, който отстъпваше и винаги беше отстъпвал. Той, който наистина никога не беше имал сила да се бори с лудата си и любима сестра.

О! Дали боговете ще му простят някога непростимото?

Клавдия върза кърпата на кръста му много сръчно, като някоя слугиня. Обирайки водните капчици, пръстите й стигнаха до рамото на Аврелиан. Тя отбеляза: