Царицата на Палмира [Златните вериги]

* * *

Дори Юлия Корделия да беше отгатнала студенината на дъщеря си, тя не го показа с нищо. На отиващата си дневна светлина, под покритата галерия с колони на храма на Великата богиня майка, тя сграбчи ръцете на Улпия, притисна ги към слабите си гърди. Жестът беше нежен, но властен. Погледът на Юлия Корделия възвърна силата си. Улпия, смутена, не сведе очи, хапейки устните си.

— Щастие е да те съзерцава човек, Улпия. Аврелиан може само да се радва като погледне съпругата си. Обаче ти не си щастлива. Усещам го. Седмици наред от красивите ти гърди не се е чувал смях, нали?

Червенината, която покри лицето на Улпия, изобщо не се дължеше на жежкото слънце. Тя сведе клепачи. Юлия Корделия попита много нежно:

— Затова ли Клавдия те доведе при мен?

Отговори й хлипане. Улпия се освободи от ръцете на Юлия Корделия и й обърна гръб с разтърсвани от плач рамене.

Успокоена, Клавдия се загледа в майка си. Значи тя беше отгатнала. Все пак старостта не отнасяше всичко. Великата жрица едва доловимо погали тила на Улпия, която се отдръпна гневно.

— Улпия не успява да забременее – въздъхна Клавдия, гледайки я как се отдалечава към атриума.

Юлия Корделия поклати спокойно глава.

— Досещах се.

— Аврелиан трябва да има син. Един Август без потомство няма да бъде почитан – наблегна Клавдия, без да проявява каквато и да било предпазливост, убедена, че майка й разбира нейния страх.

— Знае ли той, че вие сте тук?

— Не. Той е в Рим. Ние заминахме малко след него.

— Аврелиан е в Рим?

Клавдия предпочете да премълчи истинската причина за това пътуване. След убийството на офицерите в деня на сватбата му, безучастието на Галиен като че ли покри с мълчание оскърблението. Но изведнъж, седем месеца по-късно, сенатът беше изискал главният военачалник на Мизия да се яви на Капитолия. Юлия Корделия не знаеше нищо нито за опита да отровят Аврелиан, нито за кървавото отмъщение, жаждата, за което нейната дъщеря беше утолила с помощта на Максим. И беше по-добре да си остане в неведение.

— Случва се понякога да го викат в сената – увери Клавдия непринудено.

Юлия Корделия посочи Улпия.

— Той знае ли, че съпругата му е стерилна?

— Не. Улпия искаше да му го съобщи преди неговото заминаване. Тя е още наивна като малко момиче. Вярва, че винаги е добре да се казва истината.

Улпия може би ги беше чула. Тя се обърна, приближи се, бършейки непохватно разстроеното си лице.

— Прости ми, майко – измънка тя. – Толкова се срамувам! Клавдия има право. Държа се като дете. Но толкова е… трудно да се приеме… и Аврелиан, който не знае.

Сълзите потекоха отново, удавяйки думите й. Без да каже нищо, Юлия Корделия я взе в прегръдките си.

— Клавдия има право – прошепна тя. – Не е нужно твоят съпруг да знае. Не още… И може би никога няма да научи, ако боговете пожелаят.