Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Знаех го през цялото време! — възкликна Пустошта и сръга Кокошката с лакът. — Не казах ли това?

— Не го каза.

— Но ти си… — започна Кайл.

— Стар?

Кайл срамежливо сви рамене:

— Да.

— Когато поех Обета, не бях, Кайл. Оттогава, разбира се, съм остарял. Но не мисля, че „остаряване“ е точната дума. Откривам, че ставам по-жилав, че ставам по-безплътен, тъй да се каже. Ям малко и почти не спя. Все едно някак си се преобразявам.

— В какво? — попита Преследвача, присвил очи.

— Нямам точна представа. Подозирам, че нещо в Обета превръща мен, може би всички нас, Обетниците, и ни съхранява. Поддържа ни през цялото си времетраене. Докато не го изпълним.

Братята се спогледаха стреснато, а Преследвача се смръщи:

— Това е невъзможно.

Свиването на раменете на К’азз подкани Преследвача да даде своето собствено обяснение. Новините не означаваха нищо за Кайл. Те само потвърдиха, че става нещо необичайно — като че имаше нужда да му бъде казвано!

— Къде е дребният плъх? — попита Кокошката.

Всички се огледаха.

— Там — посочи К’азз.

Кайл присви очи — малка тъмна точица на безмилостно еднообразната пометена от вятъра пустош.

— В името на любовта към Безкрайното — въздъхна Пустошта, — той май дори не знае къде сме спрели.

К’азз се затича и им махна да продължат:

— Хайде. Не бива да го изпуснем.

Всичките се затичаха. Най-напред сякаш не напредваха, точицата сякаш не се увеличаваше. Кайл вече знаеше, че тук, в Сянката, разстоянията и съотношенията са особени. Подтичваха известно време, после отново се втурнаха, доближаваха го. Дробовете на Кайл горяха, а краката и бедрата го боляха. Никой от останалите не показа какъв да е знак на напрягане. Той потисна болката и продължи. Съвсем внезапно те достигнаха водача си. Той бе спрял и ги чакаше с досадено изражение на набръчканото си космато лице.

— Да? — попита той.

Те спряха. Кайл се наведе задъхано, с ръце на колената. Преследвача се обърна към Хете:

— Е? Тук ли е?

Онзи сви длан до ухото си:

— Какво? Какво беше това? Мислиш, че не мога да чуя? Мога! Превъзходно!

Той се обърна и отново потегли със странната си приведена походка.

— Кълна се, че ще го убия — процеди Кокошката.

К’азз им махна да продължат:

— Хайде.

Те продължиха. Кокошката мърмореше приглушено за душене и изтезания, а после по-високо:

— Кълна се, че ни води в кръг!

— Нямаме избор — уморено отвърна К’азз.

Кайл отиде до него. Другият усети как младежът го наблюдава отстрани:

— Да?