Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Карат нагоре по неосветения склон на охрения хълм до мястото, където Павел вдишва синтетичен бензин, под белезникаво пълзящите към небето резервоари, ето го, един от най-доволните клиенти на СИ Фарбен.
Известно ли му е на Павел нещо, което ние останалите не знаем? Ако от СИ Фарбен са искали това да бъде прикритие за нещо друго, защо не за диханието на Мукуру?
Енциан може да се прехвърли обратно в Бърлогата на Мравоядите, да отвори ново досие на СИ Фарбен, да гледа как папката става все по-дебела и по-дебела, с разработването на сглобките, ревизирането на счетоводните отчети, появата на свидетели, не отпред, но поне встрани, винаги в сенките… Ами ако се окаже, че това не е Ракетата, не е СИ Фарбен? Е, тогава ще бъде длъжен да се ориентира към нещо друго, нали, заводите на Фолксваген, фармацевтичните компании… и даже ако не е в Германия, тогава ще трябва да започне отново в Америка или в Русия, и ако не умре преди те да са намерили Истинския Текст, за да го изучават, тогава ще бъдат нужни машинарии, за да могат другите да продължат делото… Ами да, превъзходна идея, да свика цялата Мравоядска Бърлога, да се изправи пред тях и да заяви, Народе мой, аз имах видение… не, не, обаче ще има нужда от по-голям персонал, ако търсенето се окаже толкова мащабно, мълчаливо пренасочване на ресурси в различни от Ракетата направления, влагане на капитали във всевъзможни предприятия, но така че да прилича на организирано системно развитие… и кого да привлечем към това? Кристиан — може ли сега да вкара в действие момчето и гнева му. Ще използва ли То Кристиан, независимо от последствията, за да помогне възпирането и обуздаването на Омбинди… защото ако истинската бойна задача на Черната Команда в Зоната е била разкрита току-що, тогава ще се наложи да бъде направено нещо по отношение на Омбинди, Празните Хора, теорията за Окончателната Нула. Увеличен персонал ще означава повече, а не по-малко, Зонови херероси и съответно повече входяща информация за неприятеля, установяването на повече връзки ще означава по-сериозна заплаха за хората, ще означава нарастване числеността на племето. Има ли алтернатива? не… той ще предпочете да не обръща внимание на Омбинди, обаче нуждите на новото Издирване няма да му позволят такъв разкош сега… търсенето стои над всичко и то ще определя нещата…
Някъде след пущинаците на Света лежи ключът, който ще ни върне, ще ни заведе отново при нашата Земя и нашата свобода.
Андреас вече разговаря с Павел, който все още е навън с неговите причудливо осветени компаньони и върти някакви игри. След малко, къде с любов къде с хитрост и увъртания той получава адреса на медицинската връзка на Омбинди.
Енциан знае за кого става дума.
— Санкт Паули1028. Да вървим. Твоят мотор май заглъхва и прекъсва от време на време, а Кристиан?
— Не ми се подмилквай — избухва Кристиан. — Теб хич не хич не те е грижа за мен, нито за сестра ми. Тя умира там, а ти само я включваш в твоите уравнения, да, правиш се на светия отец, а вътрешно даже не ни мразиш, просто не ти пука за нас, ти вече дори нямаш нищо общо с нас… — Разплакан, той замахва с юмрук към лицето на Енциан.
Енциан стои неподвижно, не оказва съпротива. Ударът е болезнен. Нека боли. Смирението му не е просто линия на поведение. Той усеща достатъчно от чистата истина в думите на Кристиан, може бе не цялата истина, но достатъчно.
— Здравата ме прасна и вече имаме нещо общо. А сега ще тръгваме ли да я издирим?
□ □ □ □ □ □ □
Ето я добрата фрау, надвесена над Слотроп от подножието на леглото: окото й е блестящо и дръзко като на папагал, голямата му бяла изпъкналост е силно издадена напред като закрепена върху конзола от старчески чепати ръце и крака, черна забрадка покрива високата челна завъртулка на прическата помпадур в траур за всичките нейни ханзейски покойници, под люшкащи се железни флоти и балтийски вълни, заоблени като корабен кил и сиви, мъртви под флотите от вълни, под морските прерии…
След това кракът на Герхард фон Гьол побутва Слотроп не съвсем нежно. Слънцето е изгряло и момичетата ги няма. На палубата начумереният Ото действа с метлата и парцала, чисти вчерашните лайна от шимпанзетата. Свинемюнде.
Пресни яйца и кафе в кабината, захващай се — Скачачът както винаги енергичен и весел. — До 15 минути ние трябва да отплаваме.
1028
Квартал на Хамбург и център на нощния живот в града, един от най-известните квартали на червените фенери в Европа. На главната улица „Репербан“ се намират множество, кабарета, вариетета, публични домове. — Б.пр.