Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
На един от площадите Вандийн дръпна юздите и спря да поговори с Аделиз. Нинив ги изгледа намръщено, а Елейн се втренчи в тях така, сякаш от носа и брадичката й бяха увиснали ледунки. По настояване на Елейн Авиенда се беше качила на сивата си длъгнеста кобила на влизане в града, но сега се смъкна отново на земята също толкова непохватно, колкото се беше качила. Тя се заоглежда с не по-малко любопитство от Олвер, който беше опулил очи още когато градът се появи пред очите им. Биргит, изглежда, се мъчеше да върви по петите на Елейн, подражавайки на Джаем с Вандийн.
Мат се възползва от възможността да си направи вятър с шапката и да се поогледа.
Огромен палат изпълваше изцяло една от страните на площада, целият от куполи и колонади на три и четири етажа над основите. Другите три страни представляваха смесица от големи къщи с ханове и дюкяни, всяка от които бяла като всички останали. Статуя на жена в разлюляна от вятър роба, по-висока от огиер, се възправяше върху още по-висок пиедестал в средата на площада и сочеше с ръка към морето. Само шепа хора се разхождаха по светлите плочи на настилката, и нищо чудно при тази жега. Други няколко се хранеха на най-ниското стъпало на пиедестала и гълъби и чайки прелитаха около тях, борейки се за някоя троха. Самото олицетворение на мир и покой. Мат така и не разбра защо изведнъж усети, че зарът се затъркаля в главата му.
Това чувство го познаваше добре. Понякога го изпитваше, когато късметът му в комара се усилваше. Винаги се появяваше, когато предстоеше битка. И изглежда, беше започнало да му идва, когато трябваше да вземе някое съдбоносно решение, от такъв род, че един грешен избор щеше да доведе до прерязаното му гърло.
— Можем да влезем веднага през една от по-малките порти — обяви Вандийн. Аделиз кимаше. — Мерилил ще се погрижи да ни осигурят стаи да се освежим.
Това трябваше да означава, че стоят пред Тарасинския палат, където Тилин Кинтара седеше на Трона на Ветровете и управляваше всъщност може би стотина мили околовръст Ебу Дар. Едно от малкото неща, които той беше успял да научи през това пътуване, беше, че Айез Седай ще се срещнат с една от техните в палата и разбира се, с Тилин. Айез Седай щяха да се срещнат с кралицата. Мат погледна към огромната камара от блестящ мрамор и варосан камък и си помисли какво ли ще е да отседне вътре. Обикновено палатите му харесваха, най-малкото защото имаше слуги и злато, а едно широко пухено легло също нямаше да навреди. Но един кралски дворец означаваше гъмжило от благородници накъдето и да се обърнеш, а Мат предпочиташе да вижда благородници ако може по-нарядко; дори Нейлсийн от време на време го дразнеше. Палат с такива размери щеше да означава или непрекъснато да се чуди къде са Елейн и Нинив, или да се опитва да ги охранява. Никак не беше сигурен кое би било по-лошо — да му позволят да се мъкне след тях като телохранител, или да му откажат. Дори си представи как Елейн казва с хладния си глас: „Моля намерете някакъв подслон за господин Каутон и свитата ми. Погрижете се да бъдат нахранени и напоени.“ Точно това щеше да направи. И щеше да му се вре да го инспектира и да му нарежда да прави неща, които тъкмо се е захванал да прави. И все пак, ако тя и Нинив щяха да са в безопасност някъде, то това някъде беше точно дворецът на кралицата. Освен това на него му трябваше някое място, където да поседне и да си пие пунша с някое момиче на коляното, което да му разтрива слепоочията. Влажните кърпи също щяха да свършат работа. Главата го болеше. Превзето избълваната лекция, с която Елейн го удостои тази сутрин, за вредата от пиенето и как трябвало да си вземе поука, още кънтеше в ушите му.
Всичко това пробяга през главата му, докато Вандийн обръщаше дорестия си кон към палата.
— Аз ще наема стаи за хората си в един от тези ханове — каза той високо. — Ако двете с Елейн решите да излезете по улиците, Нинив, можете да се обадите. Ще ви пусна няколко души да ви придружат. — Те сигурно нямаше да го направят — никой не можеше да излезе на глава с една жена, въобразила си, че може да се оправи сама в меча бърлога с голи ръце — но беше готов да се обзаложи, че Ванин все ще измисли начин да разбере кога излизат навън. Ако не той, то Джюйлин — един хващач на крадци би трябвало да знае как. — Онзи там ще свърши работа. — Избра съвсем случайно една сграда с широка фасада от другата страна на площада и посочи. Над сводестия вход висеше табела, която не можеше да се разчете оттук.