Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Временно ще ми бъдете гости в двореца — каза Елейн. — Надявам се, че ковчежетата ви са дълбоки. Вашите откупи ще трябва да изплатят щетите, нанесени от войната, която причинихте.
Беше злобно от нейна страна, но изведнъж я обзе озлобление. Ковчежетата им изобщо не бяха дълбоки. Бяха заели много повече, отколкото можеха да върнат, за да платят на наемниците. И да подкупят наемници. Дори без откуп ги очакваше разорение. А с него — унищожение.
— Не е възможно да вярваш, че ще свърши така — отвърна прегракнало Аримила, но прозвуча, все едно че иска да убеди себе си. — Джарид все още е на бойното поле със значителна сила. Джарид и други. Кажи й, Еления.
— Джарид ще се опита да опази каквото може от този погром, в който ни вкара насила — изръмжа й Еления. Двете започнаха да си крещят, но Елейн ги пренебрегна. Само се зачуди колко ли ще им хареса да споделят едно ложе с Неан.
След това докараха Лир Барин, а малко след него — и Карайнд Аншар. Тънкият като меч и също толкова опасен Лир бе по-скоро замислен, отколкото гневен или предизвикателен. По зеленото му палто, извезано покрай високата яка със сребърния Крилат чук на Дома Барин, личаха следи от броня, а тъмната му коса се бе слепнала от пот. Лицето му също беше лъснало от пот. Не се беше изпотил от гледане как се бият други. Карайнд бе облечена също толкова пищно като другите жени, в лъскава синя коприна, натежала от сребърни ширити и с перли в прошарената й коса. Грубоватото й лице изглеждаше примирено, особено след като Елейн й каза за откупите им. Доколкото знаеше, никой от двамата не беше заел колкото другите три, но откупът все пак щеше да е дълбока рана за Домовете им.
После се появиха двама гвардейци с една жена, малко по-голяма от Елейн, в простичка бяла рокля. Жена, която й се стори позната. Само една емайлирана брошка, червена звезда и сребърен меч на лъскаво черно — това като че ли беше единственият й накит. Но защо й бяха довели Селвийз Керен? Хубава жена с будни сини очи, които спокойно се вгледаха в лицето на Елейн. Селвийз беше наследничката на лорд Нейсин, а не Върховният трон на Керен.
— Керен подкрепя Траканд — заяви смайващо Силвейз, щом дръпна юздите, и стъписването на Елейн отекна по връзката. Аримила изгледа зяпнала Силвейз, все едно че е луда. — Дядо ми претърпя удар, Аримила — продължи спокойно младата жена. — Братовчедите ми до един ме подкрепиха за Върховен трон. Ще го заява публично, ако желаеш, Елейн.
— Така може би ще е най-добре — отвърна тя сдържано. Това щеше да направи подкрепата на Керен неотменима. Не за първи път един Дом сменяше страната, дори без смъртта на Върховния трон, но най-добре си беше да е сигурно. — Траканд приема топло Керен, Силвейз. — Най-добре беше също така да не е много хладно. Малко знаеше за Силвейз Керен.
Силвейз кимна — знак, че приема жеста. Поне беше интелигентна. Разбираше, че няма да й вярват много, поне докато не докажеше лоялността си, като разпрати прокламациите за подкрепата.
— Ако можеш да ми се довериш поне малко, може ли аз да задържа под стража Аримила, Неан и Еления? В Кралския дворец, разбира се, или където решиш да ме настаниш. Вярвам, че новият ми секретар, господин Луналт, може би ще успее да ги убеди да ти дадат подкрепата си.
Странно защо Неан писна като на умряло и щеше да падне от седлото си, ако един от гвардейците не я беше хванал за ръката. Аримила и Еления изглеждаха готови да повърнат.
— Не мисля — отвърна Елейн. Едно предложение за кротка беседа със секретар едва ли можеше да доведе до такива реакции. Явно у Силвейз имаше твърда жилка. — Неан и Еления са заявили публично подкрепата си за Аримила. Едва ли ще се самоунищожат, като се отрекат от него. — А това наистина щеше да ги унищожи. По-малките Домове, които им се бяха заклели във васална вярност, щяха да започнат да се отдръпват и влиянието на собствените им домове щеше да сестопи. Самите те едва ли щяха да оцелеят дълго като Върховни тронове, след като обявяха, че вече са на страната на Траканд. А колкото до Аримила… Елейн нямаше да позволи Аримила да смени песничката си. Щеше да откаже подкрепата й дори дай я предложеше!
Нещо мрачно се прокрадна в погледа на Силвейз, щом извърна очи към трите.
— Биха могли, с подходящо убеждаване. — О, да. Много твърда жилка. — Но както желаеш, Елейн. Внимавай с тях обаче. Измяната е в кръвта и в костите им.
— Барин застава зад Траканд — изведнъж заяви Лир. — Аз също ще го заявя публично, Елейн.