Нож от блянове

След като изплю парцала, запушил устата й, й се дощя да помоли за глътка вода, за да отмие мазния вкус, но каза само:

— Какво те задържа? — Смехът й, щом видя ужасения поглед на Биргит, бе прекъснат от поредното кихане. — Да се махаме оттук, Биргит. Родството ли?

— Ветроловките — отвърна Биргит и вдигна платнището на задницата на фургона. — Чанел реши, че ще е по-добре да не докладва на Зайда, че е провалила сделката.

Елейн изсумтя презрително — поредната грешка, защото закиха неудържимо. Смъкна се от фургона колкото можеше по-бързо. Огън да я изгори, колко й се искаше сега една гореща баня! И четка за коса.

Щом стъпалата й докоснаха земята, конниците около фургона нададоха гръмки възгласи и размахаха пиките си във въздуха. Гвардей-ките също бяха тук, до една. Двама от мъжете развяваха Белия лъв на Андор и нейната Златна лилия, което събуди усмивката й. Кралската гвардия се бе заклела да защитава Андор, кралицата и Щерката-нас-ледница, но решението да носят личното й знаме трябваше да е на Чарлз Гайбон. Яхнал висок пъстрокафяв кон, той й се поклони и се усмихна широко. Истинска радост за окото беше този мъж. Навярно щеше да стане за неин трети Стражник. Зад Гвардията се развяваха знамената на Домове и на наемнически отряди, знаме след знаме. Светлина, колко души беше извела Биргит? Но това можеше да получи отговор по-късно. Елейн преди всичко искаше да види пленничките си.

Асне лежеше просната на пътя и празните й очи се бяха взрели в небето; щитът над нея не беше нужен. Другите лежаха също толкова неподвижно, овързани с потоци на Въздух така, че ръцете им бяха стегнати плътно на хълбоците. Много по-удобна поза от тази, в която беше тя допреди малко. Повечето бяха забележително спокойни, предвид положението им, макар че Темайле я изгледа навъсено, а Фалион като че ли бе готова да повърне. Оцапаното с кал лице на Шиейн можеше да направи чест на всяка Айез Седай. Тримата мъже, вързани с Въздух, съвсем не бяха толкова невъзмутими. Гърчеха се и се мъчеха да се освободят, гледаха с яд конниците около тях, сякаш искаха ни повече, ни по-малко да ги нападнат всички наведнъж. Това бе достатъчно, за да ги отличи като Стражниците на Асне, макар и да не бяха задължително Мраколюбци. Но все едно, те също трябваше да бъдат затворени, за да не пострадат други от гибелния гняв, с който ги изпълваше смъртта на Асне. Щяха да направят всичко, за да убият онзи, който я беше убил.