Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Луни отвърна с горчив смях:
— За да имаш пленници, ти трябва поне една победа. Тук имахме само низ от поражения. — Вдигна чашата си и бавно отпи. Говореше така, все едно бе забравил униформата на Карийд. Говореше като войник на войник, за занаята. — Преди няколко дни Гурат си въобрази, че е спипал някои от тях. Загуби четири знамена конница и пет пехота, почти до последния мъж. Не всички са мъртви, но повечето ранени ги пиши отписани. Надупчени със стрели от арбалети. Повечето са тарабонци и амадицийци, но общо взето е все едно, нали. Трябва да са били към двайсет хиляди стрелци, ако не и повече. Може би трийсет. И въпреки това са успели да се скрият от морат’ракен. Зная, че сме убили някои от тях — поне така твърдят донесенията, — но те никога не оставят мъртъвците си на бойното поле. Някои глупаци вече шушнат, че се бием с призраци. — Можеше и да ги смята за глупци, но пръстите на лявата му ръка неволно се кривнаха в знака „зло да бяга“.
— Едно знам, да ти кажа, Карийд. Командирите им са много добри. Много, много добри. Всеки, който се изправя срещу тях, губи. Губи жестоко.
Карийд кимна умислено. Разсъждавал беше, че може би Бялата кула е възложила на най-добрите си да отвлекат Върховната лейди Тюон, но не беше си и помислял що за хора са така наречените „велики пълководци“ от тази страна на океана. Може би истинското име на Том Мерилин всъщност беше Агелмар Джагадс или Гарет Брин? С нетърпение очакваше да го срещне този човек, не на последно място — за да го попита как е разбрал за пристигането й в Ебу Дар. Можеше да скрие съучастничеството на Сурот, но можеше и да го потвърди. Когато си на високо, днешният съюзник може да се окаже утрешната жертва. Всички от Гвардията на Смъртната стража бяха да’ковале на самата Императрица, дано да живее вечно, но все пак живееха на високото.
— Би трябвало да има някакъв план да бъдат открити. Вие ли отговаряте за това?
— Не, слава на Светлината! — отвърна разгорещено Луни. И отпи дълга глътка, съжалил сякаш, че не е бренди. — Генерал Чайсен превежда цялата си армия през Теснините на Малвайд. Тарасинският палат явно е решил, че това е достатъчно важна задача, за да се рискува да бъдем ударени от Муранди или Андор, макар че според това, което чух, в момента нито една от двете страни не е в състояние да нанесе удар по когото и да било. Аз само трябва да изчакам тук, докато пристигне Чайсен. Тогава според мен резултатът ще е друг. Повече от половината бойци на Чайсен ще са ветерани от отечеството.
Изведнъж Луни като че ли си спомни с кого разговаря и лицето му се вцепени като маска от черно дърво. Все едно. Карийд вече бе убеден, че всичко това е работа на Мерилин, или каквото там му беше истинското име. И разбираше защо прави това, което прави. При други обстоятелства щеше да сподели съображенията си с Луни, но Върховната лейди нямаше да е в безопасност, докато не бъде върната в Тарасинския палат с онези, които я познаваха по лице. Ако този човек не му повярваше в главното, че тя наистина е Върховната лейди, щеше ненужно да я постави в още по-голяма опасност.
— Благодаря ви за кафа — рече той, остави чашата и взе шлема и ръкавиците си. — Светлината да ви пази дано, Луни. Някой ден дано се срещнем в Сеандар.
— Светлината да ви пази, Карийд — отвърна Луни, явно изненадан от учтивото сбогуване. — Дано се срещнем някой ден в Сеандар. — Беше споделил своя каф и Карийд не се беше скарал с него. Защо трябваше да е изненадан?
Карийд не проговори на Мусенджи, докато не напуснаха лагера-Огиерите Градинари вървяха малко пред хората-гвардейци. Харта крачеше до Карийд, метнал на рамо дългата си брадва.
— Тръгваме на североизток — каза Карийд. — Към Теснините на Малвайд. — Ако помнеше добре картите, а рядко забравяше карта, стига да я зърне, щяха да стигнат дотам за четири дни. — Светлината дано ни освети да пристигнем там преди Върховната лейди.
Ако не успееха, преследването щеше да продължи, чак до Тар Валон, ако се наложеше. Изобщо не можеше и да помисли да се върне без Върховната лейди. Ако се наложеше да я измъкне от самия Тар Валон, щеше да го направи.
Глава 35
Важността на Диелин
Ейлин възкликна невярващо: — Искат гаранции за сигурност? За да влязат в Кемлин? Зад прозорците блесна мълния и последва оглушителен гръм. Над Кемлин се сипеше пороен дъжд и барабанеше по стъклата. Слънцето трябваше да е високо над хоризонта, но заради сумрачната светлина светилниците на стойките бяха запалени.
Стройният младеж, застанал пред креслото й, се изчерви от смущение, но продължи да я гледа в очите. Всъщност беше почти момче, гладките му страни бяха обръснати не толкова защото имаха нужда от бръснач, а по-скоро заради етикета. Съвсем уместно Хансел Реншар, внукът на Арател, не носеше нито меч, нито броня, но по зеленото му палто си личаха следите от връзките на металния нагръдник, запечатали се от дългото носене. Голямото влажно петно на лявото му рамо показваше къде е подгизнало наметалото му. Странно какви неща може да забележи човек в такива моменти.