Нож от блянове

— Още нямам пълен разчет, милейди. Някои от телата… — Лицето на Гайбон се изкриви. — Бих казал, към петстотин-шестстотин убити може би малко повече. Два пъти повече ранени, по-тежко или по-леко. Най-гадните няколко минути, които съм виждал.

— Кажи ги десет хиляди, Елейн. Биргит поклати глава и плитката й се люшна. Пъхна палци в колана си, а връзката се изпълни с решимост. — Аримила трябва да разполага с два пъти повече при портата за Фармадинг, може би три пъти повече, ако наистина е опразнила всичките си лагери. Ако си мислиш това, което си мисля, че мислиш. Казах на Диелин да завземе отново портата, ако е паднала, но по-вероятно е да дава отпор на Аримила във вътрешността на града. Ако по някакво чудо портата все още се държи, говорим за съотношение над две към едно срещу нас.

— Ако са пробили през портата, едва ли са я затворили — заяви упорито Елейн. — Ще ги ударим в тил. — Не беше само упоритост. Не съвсем. Не се беше обучавала с оръжия, но бе запомнила всички други уроци, които Гавин бе получил от Гарет Брин. Една кралица трябваше да разбира бойните планове на своите пълководци, вместо просто да ги приема на сляпо доверие. — Ако портата още се държи, ще ги заклещим в капан между себе си и стената. Числеността няма да е толкова важна в Долен Кемлин. Аримила няма да може да развърне по една улица повече хора от нас. Ще го направим, Биргит! А сега някой да ми намери кон.

За миг си помисли, че Биргит ще възрази, което усили ината й, но тя само въздъхна тежко.

— Цайган, доведи ей онази високата сива кобила за лейди Елейн.

Сякаш всички наоколо освен Мраколюбците въздъхнаха. Сигурно си бяха помислили, че ей сега ще изригне прословутият гняв на Елейн Траканд. Това, че го разбра, за малко щеше да го разпали. Огън да ги гори проклетите й подскачащи насам-натам настроения! Биргит се доближи до нея и заговори шепнешком:

— Но ще яздиш обградена от охраната си. Това не ти е някоя глупава историйка за кралица, развяла знамето си на бойното поле, за да поведе войската си. Знам, че една от прабабите ти го е правила, но ти не си тя, а и не щурмуваш съкрушена армия.

— Ами че аз точно това мислех да направя — отвърна й мило Елейн. — Как пък се сети?

Биргит се изсмя кисело и измърмори едно: „Проклета жена“, ти — хичко, да не се чуе, но по връзката потече обич.

Не беше толкова просто, разбира се. Трябваше да се оставят хоракоито да помогнат на ранените. Някои можеха да вървят сами, но мнозина не можеха. Чарлз и благородниците се събраха около Елейн и Биргит, за да чуят плана за атака, който по необходимост беше съвсем прост, но пък Чанел отказа да промени Портала, докато Елейн не се съгласи, че този път трябва само да ги прехвърлят, и подпечата споразумението, като двете целунаха връхчетата на пръстите си и ги опряха по устните на другата. Едва тогава Порталът се сви до вертикална сребриста резка и отново се отвори в широка сто разтега гледка към Кемлин откъм юг.