Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Всъщност това е схващане, което се проявява под една или друга форма в повечето големи религии. Аз леко го промених, за да подхожда на наученото от нас за световете през последните неколкостотин години. Но Свещеният Коран ме вдъхновява за това учение, защото той изисква да изучавам всичко и да науча всичко, за да служа на Аллах.
— Но откъде идва тази характеристика, животът? — не отстъпвах аз, убеден, че съм го хванал най-сетне в клопката на редукционизма.
— Животът, като всички други характеристики на всичко съществуващо във Вселената, като разума и свободната воля, и тенденцията към усложняване, и дори любовта — е даден на Вселената от светлината в началото на времето такова, каквото го познаваме.
— По време на Големия взрив? За това ли говориш?
— Да. Големият взрив е избухнал в една точка, наречена сингулярност — още една от любимите ми дълги английски думи — с почти безкрайна плътност и почти безкрайно гореща, която въпреки това не заема никакво пространство и никакво време: такива, каквито ги познаваме днес. Тази точка е кипящ казан със светлинна енергия. Нещо я е накарало да се разшири, все още не знаем какво, и от светлината са възникнали всички частици и всички атоми, заедно с пространството и времето, и известните ни сили. И така, в самото начало на Вселената светлината е дала на всяка малка частичка набор от характеристики и когато частиците се съчетават по все по-сложни начини, характеристиките се проявяват по все по сложни и по-сложни начини.
Той замълча и се вгледа в лицето ми, докато се борех с мислите, чувствата и въпросите, които се въртяха в ума ми. „Дак ми се измъкна“ — помислих си, изведнъж вбесен, че е дал отговор на въпроса ми, но и по същата причина изпълнен с възхищение и уважение. Винаги имаше някакво тайнствено противоречие в мъдрите лекции, понякога подобни на проповеди, на мафиотския дон Абдел Кадер Хан. Докато седяхме, подпрени на каменната стена в това афганско село, едва излязло от каменния век, с товар от контрабандни оръжия и лекарства наоколо, дисонансът между спокойната му и мъдра реч за доброто и злото, за светлината, за живота и разума бе достатъчен, за да ме изпълни със силно раздразнение.
— Току-що ти обясних връзката между съзнанието и материята — заяви Кадер и отново млъкна, докато не привлече погледа ми. — Това е вид проверка и сега ти го знаеш. Проверка, която трябва да прилагаш на всекиго, който ти каже, че знае какъв е смисълът на живота. Всеки срещнат от тебе гуру, всеки учител, всеки пророк и философ трябва да ти отговори на тези два въпроса: „Какво е обективното, универсално приемливото определение на доброто и злото?“ и „Каква е връзката между съзнанието и материята?“ Ако не може да ти отговори на тези два въпроса, както ти отговорих аз, разбираш, че не е издържал на проверката.
— Ти откъде имаш такива познания по физика? Всичко това за частиците, сингулярностите и Големия взрив?
Той впери поглед в мен и разчете докрай несъзнателната обида: „Как така афгански гангстер като теб има такива знания за науката?“ Гледах го и аз, и си спомнях онзи ден в бордея с Джони Пурата, когато допуснах жестоката грешка да го мисля за невеж само защото беше беден.
— Има една поговорка: „Когато ученикът е готов, учителят се появява“. Знаеш ли я? — попита той със смях. Изглежда, по-скоро ми се присмиваше.
— Да — процедих сдържано през зъби.
— Ами, тъкмо когато, изучавайки философия и религия, стигнах до етапа да са ми нужни специализирани знания, ученият се появи. Знаех, че науката за живота, за звездите и химията съдържа много отговори за мен. Но за съжаление не това ми беше преподавал моят скъп мистър Макензи, освен в най-елементарна форма. И тогава се запознах с един физик, който работеше в атомния изследователски център „Бхабха“ в Бомбай. Беше много добър човек, но по онова време имаше слабост към хазарта и яко загази. Загуби много пари, които не бяха негови. Играеше в един от клубовете, собственост на мой добър познат, който понякога работеше за мен. Имаше неприятности. Ученият поддържаше връзка с една жена — влюбил се и започнал да върши глупости — и затова го заплашваха много опасности. Когато дойде при мен, аз разреших проблемите му и запазих всичко само между нас. Никой никога не разбра подробности за неблагоразумните му постъпки, нито за моята намеса при разрешаването им. Името му е Волфганг Персис. Уредих да се срещнеш с него, ако желаеш, скоро след като се върнем.
— От колко време ти преподава?