Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Кадер ми обясни най-дребните подробности в ритуалите. Стори ми се, че в обикновено любезния му учителски маниер има някакво напрежение. Отначало предположих — мисля, правилно — че той си припомня обичаите на своя народ след петте дълги десетилетия на изгнание. Преживяваше отново празненствата от своята младост и доказваше на себе си, че все още е афганец във всичко, което душата му чувстваше и познаваше. Но когато уроците продължиха и през следващите дни — а той ги провеждаше все така внимателно — най-сетне осъзнах, че дългите обяснения бяха повече за моя, отколкото за негова консумация. Той ми преподаваше съкратен курс по културата на страната си, където можеха и да ме убият. Кадер осмисляше всичко — животът ми с него и възможната смърт — по единствения свойствен за него начин. И когато разбрах това, без дори да разговарям с него, започнах да слушам старателно, за да попия всичко, което мога.
През онези дни в селото прииждаха роднини, приятели и други гости. Четирите главни къщи на подобната на крепост мъжка кал’а, или отделение, на хаджи Мохамед бяха високи, квадратни кирпичени постройки. Кал’а беше обградена от високи стени и големите постройки се издигаха в четирите ъгъла. Женската кала представляваше отделна група от сгради зад още по-високи стени. В мъжкото отделение спяхме на пода и сами си готвехме. Къщата, в която се настанихме с Кадер и Назир, вече бе пренаселена. Нови и нови хора пристигаха от далечните села и всички просто се набутвахме все по-навътре. Спяхме с дрехите, налягали по целия под, всеки положил глава до краката на следващия. Съществува теория, според която хъркането, докато спим, е подсъзнателен защитен рефлекс, предупредителен звук, който прогонвал потенциалните хищници от входа на пещерата, когато нашите прадеди от края на палеолита са се гушели един до друг, уязвими в съня си. Нашата група от афгански номади, камилари, овчари и козари, земеделци и партизани придаваха достоверност на тази идея, защото хъркаха толкова гръмогласно и с такава велика свирепост през дългите нощи, че биха уплашили и стадо изгладнели лъвове.
Денем същите тези мъже готвеха засукани гозби за сватбата в петък. Те включваха ароматизирано кисело мляко, пикантни сирена от козе и овче мляко, пити от царевично брашно, фурми, ядки и див мед, печени на фурна сладкиши с прясно избито масло от козе мляко и, разбира се, най-различни меса-халал и зеленчуково пулао. Докато приготвяха ястията, аз наблюдавах как довлякоха едно крачно точило и младоженецът цял час точи на него голяма украсена кама, докато стане остра като бръснач. Бащата на булката го наблюдаваше с критичен поглед. След като остана доволен, че оръжието е достатъчно смъртоносно, той важно го прие като дар от младежа.
— Младоженецът току-що наточи ножа, с който бащата на булката ще го заколи, ако някога се отнесе зле с момичето — обясни ми Кадер, докато гледахме.
— Бива си го този обичай.
— Не е обичай — поправи ме Кадер засмяно. — Това си е негово хрумване, на бащата на булката. Никога преди не съм го чувал. Но ако се окаже успешно, може и да се утвърди като обичай.
Всеки ден мъжете репетираха ритуални групови танци заедно с музикантите и певците, наети да свирят и пеят на официалното празненство. Танците ми дадоха възможност да видя Назир в нова и съвсем неочаквана светлина. Той се хвърли сред редицата от въртящи се мъже с изящество и плам. Нещо повече — моят нисичък кривокрак приятел, чиито ръце стърчаха от ствола на якия му врат, слял се с гърдите, засега от всички беше най-добрият танцьор и бързо спечели възхищението им. Целият таен, невидим вътрешен свят на човека, всичките му творчески и духовни дарби се изразяваха в този танц. И това лице… Някога бях казал, че никога не съм виждал друго човешко лице, на което усмивката да е претърпяла такова пълно поражение… Но това набраздено от бръчки лице се преобрази в танца, докато честната му, самоотвержена красота не засия толкова лъчезарно, че очите ми се напълниха със сълзи.