Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Докато се влачеха между конете, много от суровите калени бойци се навеждаха да наберат китка цветя просто за да почувстват красотата им в сухите си мазолести длани.
Моето положение на „Кадеровия американец“ ни помагаше в преговорите с местните пирати сред скалистата пустош. Измина цяла седмица, когато спряхме за трети и последен път. В опит да заобиколим малкото село Абдул Хамид нашият водач Хабиб ни поведе в тясна клисура, широка колкото да минат един до друг три-четири коня. Стръмни скални стени се издигаха от двете страни на пътеката близо километър, преди тя да премине в много по-дълга и обширна долина. Мястото беше идеално за засада. Кадер го предчувстваше и яздеше начело на колоната ни с развято бяло-зелено знаме.
Нападнаха ни, преди да сме навлезли и сто метра в клисурата. Отгоре се разнесе смразяващ вой — мъжки гласове, които подражаваха на пронизителния виещ плач на племенните жени. Внезапен порой от камъни като малка лавина се изсипа пред нас. И аз като другите се обърнах на седлото и видях група мъже от местно племе, заели позиция горе и насочили най-различни оръжия в гърбовете ни. Спряхме веднага, още при първия звук. Кадер бавно измина сам около двеста метра и спря — с изправен гръб на седлото и знамето, развявано от силния студен вятър.
Секундите на една дълга минута се нижеха под прицела на дулата зад нас, между извисяващите се канари. После се появи самотна фигура, яхнала висока камила, и се запъти към Кадер Хан. Въпреки че в Афганистан се въдят двугърби камили, тази беше едногърба арабска, каквито отглеждат в северните таджикски райони за крайно студен климат. Имаше грива на главата, гъста и рунтава козина по шията и дълги мощни крака. Мъжът, яхнал внушителното животно, беше висок и слаб, видимо поне десет години по-стар от вече прехвърлилия шейсетте Кадер. Облечен бе с дълга бяла риза над бели афгански панталони и дълъг до коленете черен шевиотен елек без ръкави. Пищен белоснежен тюрбан царствено украсяваше главата му. Нямаше мустаци и сиво-бялата му брада се спускаше като клин към слабите му гърди.
Някои от приятелите ми в Бомбай наричаха тези бради „вахаби“, по името на строго ортодоксалните мюсюлмани от Саудитска Арабия, които подстригваха брадите си така, за да подражават на образа на Пророка. За нас в каньона това беше знак, че непознатият притежава поне толкова морален авторитет, колкото и светска власт. Последната зрелищно се подчертаваше от старинния джезаил16 с дълга цев, който той държеше прав, подпрял го на хълбока си. Дървеният приклад на зареждащата се откъм дулото пушка беше украсен с блестящи дискове, спирали и ромбове, изрязани от медни и сребърни монети и лъснати до ослепителен блясък.
Мъжът спря до Кадербай — с лице към нас и на лакът разстояние от нашия Хан. Имаше властна осанка и беше ясно, че е свикнал на боязливо уважение. Той бе един от малкото мъже, които срещнах, равен на Абдел Кадер Хан по почитта и благоговението, което внушаваше на другите само с осанката и силата на напълно осъществения си живот.
След продължителна беседа Кадербай обърна внимателно коня си към нас.
— Мистър Джон! — извика ме той на английски с малкото име от фалшивия ми американски паспорт. — Елате тук при мен, моля!
Пришпорих коня с насърчителен вик или поне се надявах да е такъв. Всички погледи — и наоколо, и отгоре — бяха вперени в мен, знаех го, и в набъбналите мълчаливи мигове си представих как кобилата ме хвърля на земята в нозете на Кадер. Тя обаче се втурна в бодър галоп, премина през колоната и спря до него.
— Това е хаджи Мохамед — представи ми го Кадер и описа широк замах с отворената си длан. — Той е ханът, водачът на всички хора от всички кланове и всички семейства тук.
— Ас-салам алейкум — поздравих аз с ръка на сърцето в знак на уважение.
Тъй като ме смяташе за неверник, водачът не отговори на поздрава ми. Пророк Мохамед бе заклел последователите си да отвръщат на мирния поздрав на правоверен с още по-учтив поздрав. Затова на „Ас-салам алейкум“ — „Мир вам“ — трябваше да се отговори най-малкото с „Ва алейкум ас салам варахматулла“, „Мир и вам, и състраданието на Аллаха“. Вместо това старецът ме погледна отвисоко от камилата си и ми зададе следния труден въпрос:
16
Афганска пушка. — Б.пр.