Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Кажи ми го пак — нареди Абдел Кадер Хан с дяволита усмивка в очите, докато гледахме танцьорите от едно високо място под засенчената стена.
Засмях се. Обърнах се да го погледна и видях, че и той се смее.
— Хайде, де! — настоя той. — Кажи ми го, направи ми това удоволствие.
— Но ти вече си го чувал двайсет пъти от мен. Какво ще кажеш вместо това ти да ми отговориш на един въпрос?
— Кажи ми го още веднъж и тогава ще отговоря на въпроса ти.
— Добре, започвам. Вселената е възникнала преди около петнайсет милиарда години в почти абсолютна простота и оттогава все повече и повече се усложнява. Това движение от простото към сложното е вградено в тъканта й и се нарича „тенденция към усложнение“. Ние сме продукт на това усложнение — както и птичките, и пчеличките, дървесата, звездите и дори галактиките от звезди. Ако бъдем унищожени от космически катаклизъм — например от сблъсък с астероид — ще възникне някакво друго изражение на нашето равнище на сложност, защото Вселената постъпва така. И това вероятно се случва навсякъде в Космоса. Как се справям?
Изчаках, но той не отговори и аз продължих с обобщението си.
— И така, крайната или Върховната сложност, към която върви всичкото това усложнение, е онова, или онзи, когото можем да наречем Бог. Всичко, което подпомага, усилва или ускорява това движение към Бога, е добро. Всичко, което пречи, спъва или го спира, е зло. И ако искаме да разберем дали нещо е добро или зло — например войната, убийството или контрабандата на пушки за муджахидините — партизани, например, си задаваме въпросите: „Какво щеше да стане, ако всеки вършеше това? Дали в тази част на Вселената това би ни помогнало, или би ни попречило?“ И тогава доста добре разбираме дали то е добро, или зло. Още по-важното: разбираме защо то е добро или зло. Е, как ти се стори?
— Много добре — отвърна той, без да ме поглежда. Докато обобщавах неговия космологичен модел, той беше затворил очи и кимаше, извил устни в полуусмивка. Когато свърших, се обърна да ме погледне и се усмихна широко; в очите му искреше удоволствие и палавост. — Знаеш ли, ако искаше, можеше да изразиш тази идея точно толкова добре и прецизно, колкото и аз. Работя по нея и мисля за нея почти цял живот. Не мога да ти опиша колко съм щастлив да те слушам как ми я обясняваш със собствени думи.
— Мисля, че думите са твои, Кадерджи. Достатъчно често си ме обучавал. Но имам някои проблеми. Мога ли да ти задам сега въпроса?
— Да.
— Добре. На света има неща като камъните, които не са живи, и други като дърветата, рибите и хората. Твоята космогония не ми обяснява откъде са произлезли животът и съзнанието. Ако камъните са направени от същото, от което и хората, как така камъните не са живи, а хората са? Питам откъде се е зародил животът?
— Достатъчно добре те познавам, за да знам, че искаш от мен кратък и прям отговор.
— Мисля, че бих искал кратък и прям отговор на всеки въпрос — засмях се.
Глупостта, която изтърсих, го накара да вдигне вежда. После бавно заклати глава.
— Познат ли ти е английският философ Бертран Ръсел? Чел ли си някои от книгите му?
— Да, чел съм някои в университета и затвора.
— Той беше любимец на моя скъп мистър Макензи — усмихна се Кадер. — Често не съм съгласен със заключенията на Бертран Ръсел, но много ми допада начинът, по който стига до тях. Та, някога Ръсел е казал: „Всичко, което може да се побере в една орехова черупка, трябва да си остане там“. И аз съм много съгласен. Но сега отговорът на твоя въпрос е следният: животът е присъщ на всичко съществуващо. Можем да го наречем характеристика — това е една от най-любимите ми английски думи. Ако английският не ти е роден език, думата „характеристика“ звучи изумително — като барабанни удари или чупене на подпалки за огъня. Продължавам. — Всеки атом във Вселената притежава характеристиката „живот“. Колкото по-сложно се подреждат атомите, толкова по-сложен е изразът на характеристиката „живот“. Камъкът представлява много проста подредба от атоми, затова животът в един камък е толкова прост, че ние не можем да го видим. Котката представлява много сложна подредба от атоми, затова животът в котката е твърде очевиден. Но животът присъства във всичко, дори и в камъка — дори и когато не можем да го видим.
— Откъде си взел тази идея? В Корана ли го пише?