Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ру почувства, че ръцете почват да го болят. Макар че му отстъпваше по умение, Джейкъби компенсираше това с двете оръжия и стила на нападение, срещу който бе трудно да се защитаваш с едно-единствено острие.
Джейкъби направи лъжливо движение, последвано от замах с лявата ръка, и Ру едва се отърва с разрязана блуза.
В следващия миг Ру приклекна и го прободе от дясната страна — под ребрата и право в сърцето.
Очите на Тим Джейкъби се разшириха, той изхълца и пръстите му се разтвориха. Мечът и камата паднаха от ръцете му. После коленете му се подгънаха и той падна на земята още преди Ру да измъкне оръжието си от тялото му.
В нощта се чу глас.
— Никой да не мърда.
Ру вдигна очи и видя старшия на стражите — приближаваше се и разсеяно потупваше дланта си с палката. Изпита истинско възхищение от поведението на офицера от Градската стража на принца, който се осмеляваше да се изправи срещу двайсет въоръжени мъже без нищо освен значката си и едно дръвце.
— Въобще нямаме такова намерение — отвърна Ру.
Чу се как приближават още конници и офицерът каза:
— Какво става тук?
— Просто е — започна Ру. — Тези двама мъртъвци са крадци. Онези мъже там — той посочи разоръжените охранители на фургона — са наети бандити. А този фургон и лодката са натоварени с откраднато от мен злато.
Като видя, че никой не се опитва да създава нови безредици, стражът пъхна палката под мишницата си и попита:
— А кой е онзи мъртвец, който плува до кея?
Ру пое дълбоко дъх.
— Хърбърт Маккрейкън. Беше писар в счетоводната ми къща. Той е помогнал на тия двамата да откраднат златото ми.
— Хм. — Констабълът очевидно не беше много убеден. — А кой трябва да сте вие, сър, за да имате счетоводна къща и цял товар злато? — Той погледна надолу към братята Джейкъби. — И освен това два трупа.
— Аз съм Рупърт Ейвъри. Партньор съм в компанията „Горчиво море“.
Констабълът кимна. Конниците вече завиваха зад близкия ъгъл и приближаваха площадчето.
— Това е име, което малцина не са чували в Крондор през последната година и нещо. Има ли някой тук, който да потвърди самоличността ви?
— Аз съм готов да го направя. — Даш пристъпи напред. — Той е мой шеф.
— А кой сте вие?
— Това е внук ми — каза водачът на конниците.
— А вие сте? — попита констабълът, като се опитваше да различи фигурите в предутринната мъгла.
Лорд Джеймс се появи в кръга от факли и фенери и рече:
— Казвам се Джеймс. И за да не си губим повече времето, съм ваш шеф.
Появиха се и другите конници — воини от личната гвардия на принца, придружени от дворцовия съдия Уилям, който каза:
— Защо не откарате тези мъже — той посочи охранителите на Джейкъби — в затвора, констабъл? Ние ще се разберем с другите джентълмени.
Офицерът от Градската стража почти онемя в присъствието на херцога на Крондор и дворцовия съдия. Поколеба се за миг, после отвърна високо:
— Да, сър! Титус! — извика той някъде към сенките.
Оттам се появи друг констабъл, значително по-млад и с арбалет в ръка.
— Да, сержант?
— Арестувай онези типове там.
— Слушам, сър! — високо рече младият стражник и насочи заплашително арбалета към тях. — Хайде с мен и без номера.
Появиха се и други стражници и обградиха дванайсетте пленници.
Ру се обърна към лорд Джеймс и каза:
— Не предполагах, че сте излезли на толкова ранна утринна езда, милорд.
— Не, не сме — отвърна Джеймс. — Проследихме ви.
От сенките излязоха Катерина и Джими.
— Следили сте ни? — изуми се Ру — И защо?
— Трябва да поговорим — каза Джеймс. Обърна коня си и добави: — Изчисти тук и отнеси златото си на безопасно място, после ела в двореца на закуска.
— Веднага, милорд — кимна Ру и се обърна към Луис и Дънкан. — Извадете златото от лодката и се върнете в канцеларията.
После спря поглед на Даш:
— Я ми кажи ти чий служител си? Мой или на дядо си?
— Донякъде и на двама ви — усмихна се Даш и вдигна рамене.
— Тогава си уволнен — отсече Ру.
— Не мисля, че можете да го направите — каза Даш.
— Защо не? — поинтересува се Ру.
— Дядо ще ви обясни.
Ру вдигна рамене. Внезапно се почувства прекалено уморен, за да мисли, и само каза:
— Бих хапнал нещо и бих пийнал кафе. Много кафе.
Мъжете започнаха да товарят златото във фургона на Джейкъби, после двамина качиха телата на убитите братя до сандъчетата със скъпоценния метал. Ру прибра меча си. Питаше се какво следва по-нататък. В крайна сметка бе успял да опази компанията си от фалит. Закле се, че никога повече няма да оставя фирмата така уязвима.