Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Очакванията, пробудили се в душата на Флорънс, когато я озари надеждата за нов дом, сега вече се бяха напълно разсеяли. Този дом съществуваше от две години и дори търпеливата вяра на Флорънс, подложена ежедневно на сурово изпитание, не можеше да оцелее. Ако все пак у нея бе останала известна слаба надежда, че в далечното бъдеще Едит и баща й биха могли да бъдат щастливи заедно, вече изобщо не се надяваше баща й някога да я обикне. Краткият период, през който й се бе сторило, че баща й се е смекчил към нея, бе заличен в паметта й и бе останало само усещането, че това е било печално заблуждение — тя помнеше единствено неговата студенина.
Флорънс все така го обичаше, но постепенно бе почнала да го обича по-скоро като човек, който й е бил скъп или би могъл да й бъде скъп, но не и като живо същество, намиращо се пред очите й. Тихата печал, с която обичаше починалия Пол и майка си, сякаш се прокрадваше в мислите й за него и ги превръщаше в скъп спомен. Тя не би могла да каже защо обичаният от нея баща започна да се превръща в неясен и мъгляв образ — дали защото бе мъртъв за нея, дали защото имаше отношение към нейните починали близки, или пък защото така дълго с него бяха свързани нейните надежди, вече угаснали, както и нежните й чувства, които той бе охладил. Но и този мъгляв образ едва ли играеше по-съществена роля в действителния й живот, отколкото образът на починалия й брат, когато понякога си го представяше, че е жив, че е пораснал и станал мъж, който я обича и закриля.
Тази промяна, ако можеше да се нарече така, бе настъпила незабелязано, както преходът от детството към моминството и точно по време на този преход Флорънс бе почти на седемнадесет години, когато, размишлявайки в своята самота, осъзна това усещане.
Сега тя често бе сама, тъй като предишните й отношения с майка й се бяха много променили. По време на злополуката с баща й, когато лежеше в стаята долу, тя за първи път забеляза, че Едит я отбягва. Наранена и потресена, неспособна да свърже подобно поведение с ласкавото държане на Едит при всяка тяхна среща, една вечер Флорънс отново я потърси в стаята.
— Мамо — рече Флорънс и тихо се приближи до нея, — обидила ли съм те?
Едит отвърна:
— Не.
— Навярно в нещо съм се провинила — продължи Флорънс. — Кажи ми какво е то. Ти си променила отношението си към мен, скъпа мамо. Не можеш да си представиш колко бързо долавям и най-малката промяна, защото те обичам с цялата си душа.
— Както и аз — отвърна Едит. — Ах, Флорънс, вярвай ми повече от всякога.
— Защо тъй често си тръгваш, като ме видиш, защо ме отбягваш? — запита Флорънс. — И защо понякога ме гледаш толкова странно, скъпа мамо? Не греша, нали?
Тъмните очи на Едит отговориха утвърдително.
— Защо? — умолително попита Флорънс. — Кажи ми защо, за да знам как да те удовлетворявам. И ми обещай, че занапред няма да бъде така.
— Скъпа моя Флорънс — заговори Едит, хвана ръката, обгърнала шията й, и се взря в очите на коленичилата пред нея Флорънс — тези очи я гледаха с голяма любов, — не мога да ти кажа причината. Аз не трябва да я казвам, а ти не трябва да я чуваш. Уверена съм обаче, че така трябва да бъде. Нима щях да го правя, ако не бях уверена?
— Трябва ли да се отчуждим една от друга, мамо? — рече Флорънс и я погледна уплашено.
Беззвучните устни на Едит дадоха утвърдителен отговор.
Флорънс я гледаше с нарастващ страх и недоумение, докато бликналите сълзи замъглиха очите й и се стекоха по бузите й.
— Флорънс! Радост моя! — бързо заговори Едит. — Слушай! Не мога да издържам да те гледам така разстроена. Успокой се! Виждаш как аз се владея, а да не би на мен да ми е леко?
Когато изрече тези думи, тя отново бе станала спокойна, а после добави:
— Не напълно отчуждени. Отчасти, и то само привидно, Флорънс, защото дълбоко в душата си аз все така те обичам и винаги ще те обичам. Това, което правя, не е заради самата мен.
— А заради мен ли, мамо? — попита Флорънс.
— Достатъчно е да знаеш това, което ти казах — отвърна Едит след известно мълчание. — Няма значение каква е причината. Скъпа Флорънс, по-добре е… необходимо е… трябва… ние да не се срещаме много често. Приятелството помежду ни трябва да се прекъсне.
— Кога? — извика Флорънс. — О, мамо, кога?