Сянката на планината

— Записваш ли, Рандъл? — попитах, докато Идрис си поемаше дъх.

— Да, сър — отвърна той.

— Насилието е духовният език на страха, наглостта е духовният език на суетата.

— Идрис! — извикаха няколко ученици.

— Чакайте! — помоли Идрис и благородните му ръце разделиха водите на

възклицанията. — Събрали сме се, за да търсим разбиране. Моля ви, скъпи ученици и гости, не се провиквайте в присъствието на тези велики мъдреци, макар да съм ви насърчавал

свободно да викате, докато водим нашите беседи.

— Както кажете, учителю-джи! — извика Анкит с неочаквано заповеднически тон, допря пръст до устните си и огледа тълпата. Всички замлъкнаха.

— Мога ли да ви приканя да поемете с мен по пътя на по-висшите духовни езици, велики мъдреци? — попита Идрис.

— Несъмнено — отвърна Я Да Видим.

— С какви примери, учителю-джи? — попита Мнителния.

— Приканвам те ти да ми ги посочиш, велики мъдрецо — отвърна Идрис. — С наслада

ще гледам какви радостни птици излитат от твоя разум.

— Пак хитрост! — възрази Мнителния. — Имаш готови отговори за всичко, не е ли

така?

— Разбира се — засмя се тихо Идрис. — Научих ги наизуст. А ти не?

— Нека да ти припомня, учителю-джи, че в този спор ти си отговорът, а ние въпросът —

каза Честолюбеца, без да прекрачва линията на репутацията.

— Добре — изправи гръб Идрис. — Готови ли сте за моя отговор?

— Готови сме, велики мъдрецо — отвърна Я Да Видим.

— Чувството е духовният език на музиката — каза Идрис. — Чувствеността е духовният

език на танца.

Той замлъкна в очакване на отговор, а после продължи.

— Птиците са духовният език на небето, а дърветата са духовният език на земята.

Пак млъкна, сякаш се ослушваше.

— Струва ми се, че съм умряла и съм отишла в рая на умниците — прошепна Карла.

— Щедростта е духовният език на любовта, смирението е духовният език на честта, а

предаността — духовният език на вярата.

Много от учениците и преди бяха виждали Идрис да се изправя под чужд обстрел. В

обичта си те го поддържаха — не толкова от желание той да е победител, а единствено да го

подкрепят по пътя към истината, без значение кой ще я каже.

— Истината е духовният език на доверието, а иронията — духовният език на

съвпадението.

Учениците се поклащаха на място и мълчаха.

— Хуморът е духовният език на свободата, а жертвата — духовният език на

изкуплението.

Той замълча отново: бореше се със суетата. Знаеше, че още дълго може да реди тази

поема. Погледна към учениците, лицето му поруменя и с усмивка се завърна към началото:

— Всичко е духовно и всичко се изразява на свой собствен духовен език. Връзката с

Източника никога не може да бъде прекъсната, а само объркана.

Учениците се развикаха и заръкопляскаха, а после замлъкнаха, едновременно горди и

разкаяни.

— Ако нямате нищо против, ще съм благодарен да направим още една почивка, за около

един час.

Учениците инстинктивно се изправиха и поведоха мъдреците към пещерата им.

— За теб не знам, но аз имам нужда от нещо греховно — казах на Карла, зарадван от

паузата.

— И аз за това си мислех — отвърна тя. — Все ми едно дали ще го пия, или ще го пуша.

Всичко ми се събра в гърлото.

— Искаше ти се да си и ти там, нали?

— Адско мъдруване падна — каза тя със светнали от радост очи. Идрис беше умен и

харизматичен, но много пъти се бе изправял на разпит. Знаеше къде е твърдата почва, къде са

философските пясъци. Бях му задавал въпроси, много въпроси и открих, че понякога

остроумието му прикрива отсъствието на принципи, а харизмата му забулва амбицията.

Харесвах учителя, но в очите на учениците си той вече беше светец и това малко ме

притесняваше, защото всеки пиедестал е по-висок от покачения на него човек.

Мъдреците се завърнаха и диспутът продължи с цели три часа разпит, докато въпросите

им не се свършиха. После те коленичиха в нозете му и на свой ред помолиха да ги

благослови.

— Обожавам тези игри, Идрис — отбеляза Я Да Видим, който си тръгна последен. —

Винаги благодаря на Божественото, че така щедро и свободно можем да обменяме идеи, и

вярвам, че сме благословени да ни спохождат и нови.