Сянката на планината

мисия и изиграват своята индивидуална роля в общия кармичен дълг — каза Идрис.

Мъдреците се спогледаха, може би засрамени, че се опитаха да приклещят Идрис в

плаващите пясъци на религията, докато той свободно се издигаше, възкачил се на клона на

вярата.

— Имаш ли свой Бог? — попита Я Да Видим, като сучеше дългата Си прошарена брада с

мазолести пръсти от годините прехвърляне па броеници за медитация от червен кехлибар в

цикли по сто и осем зърна.

— Какъв прелестен въпрос — усмихна се благо Идрис. — Предполагам, че имаш

предвид Бог, който се грижи за мен лично и с когото мога да си общувам лично, докато онзи

Бог, сътворил Вселената от своите блянове, е зает с всяко друго съзнание като моето, което

възниква някъде. Прав ли съм?

— Точно така — обади се възрастният гуру. Идрис се засмя кротко.

— Какъв е въпросът? — попита Винсън.

— Бог точен ли е, или само си дрънка? — прошепна бързо Карла и му се усмихна

насърчително.

— Схванах! — прошепна радостно Винсън. — Дали Бог си вдига телефона.

— Аз виждам Божественото във всяка изживяна от мен минута — продължи Идрис. —

И получавам постоянни потвърждения. Това е необикновен език, разбира се. Това е духовен

език на съвпадението и връзката. Мисля, че знаеш, велики мъдрецо, за какво говоря?

— Знам, Идрис, знам — изкиска се той. — Можеш ли да дадеш пример?

— Всяка мирна среща с природата е естествен разговор с Божественото — отвърна

Идрис. — Затова е препоръчително да живееш възможно най-близо до природата.

— Отличен пример, велики мъдрецо — отвърна Я Да Видим.

— Да отвориш сърцето си, за да запалиш светлините на обичта в очите на нов приятел, е

разговор с Божественото — рече Идрис. — Искрената медитация е същият разговор.

— Преди се изказа донякъде мъгляво, Идрис — продължи той. — Кажи ни кратко и ясно

какви са смисълът и целта на живота.

— Твоят призив съдържа два въпроса, както и преди казах — отвърна Идрис. — И само

един от тях е зададен правилно.

— Засегнахме го, но аз все още не разбирам — нацупи се Мрънкалото.

— Без напълно осъзната Воля, която да попита за смисъла на каквото и да било —

отвърна търпеливо Идрис, — въпросът е не само безсмислен, но и невъзможен.

— Но, учителю-джи, несъмнено тази човешка Воля, чийто застъпник си ти, не може да

бъде смисъл сама по себе си и на себе си? — навъси се тежко Мнителния.

— Повтарям, въпросът „Какъв е смисълът на живота?" е зададен неправилно. Смисълът

е свойство, изплуващо на повърхността при съществуването на една напълно осъзнатата

Воля, която предизвиква колапс в суперпозицията на възможностите, правейки свободни

избори и задавайки свободни въпроси.

Последва мълчание и това ме зарадва, защото знаех, че ако Винсън нарушеше