Сянката на планината

добрият начин да се явиш като чиста душа пред великите откровения на Божественото, е да

си чисто човешко същество във взаимоотношенията си с другите и със света, който ни храни

и подкрепя.

Мъдреците отново се сбутаха да се съвещават, а Идрис използва възможността да поръча

ново наргиле и доволно го разпали за тях.

— Добро сърце — истинска вяра? — предложи Винсън по време на паузата.

— Наистина схващаш — отвърна тихо Карла.

Рандъл си записваше в бележника. Анкит му помагаше, като от време на време му

прошепваше края на недописаното изречение.

— Харесва ли ви, момчета? — приглуших глас.

— Направо е като скок нагоре с парашут, вместо надолу — отвърна Рандъл.

— Този ваш учител щеше да е полезен за нашата партия — заяви Анкит, възхитен.

— Парти ли каза? — грейна Дидие.

— Комунистическата партия! — прошепна му сухо Анкит. — Но по-късно тази вечер

край огъня може да организираме малко парти за вас, господин Дидие, стига да искате.

— Разкош! — въодушеви се Дидие. — Ох, Боже, светците пак се разприказваха.

— Признавам, велики мъдрецо — каза скромно Я Да Видим, — че ти ме накара да се

загубя сред джунглата на идеите, родени от богатото ти въображение.

— Да — додаде Мнителния. — И аз изоставам в разбирането, защото обсъждаш

духовните въпроси, без да прибягваш до обичайния духовен език, учителю Идрис.

— Всичко е духовен език, благородни мислителю, но на по-висока или по-ниска честота

на връзката — отвърна Идрис. — Нашият диспут се провежда на една от многото честоти.

— Как може да съществува повече от един духовен език? — попита Мнителния.

— Ако Бог съществува и има духовен език, който ни свързва с него, значи по дефиниция

той е единственият език за това и просто бива изразяван различно.

— Дори и по отрицателен начин? — включи се и Мрънкалото.

— Не бихте ли предпочели да се съсредоточим върху висшия духовен език, както

направихме досега, а не върху низшия? — рече тъжно Идрис.

— Значи не можеш да дадеш примери? — попита Мнителния.

— Почти целият човешки свят е пример — отвърна Идрис с помръкнало лице.

— Значи не би трябвало да се затрудниш да посочиш духовен език, различен от нашия —

отвърна язвително Честолюбеца.

Идрис въздъхна незлобиво, изпълнен с търпеливо разбиране към по-младия.

— Добре — каза той. — Нека навлезем в тъмното. Пийна сок от лайм и заговори.

— Експлоатацията е духовният език на печалбарството — подзе той тъжно.

Учениците, които бяха чували преди този негов рефрен, вече кимаха в такт с

онтологичната му поезия.

— Гнетът е духовният език на тиранията. Учениците зашепнаха, въодушевени от думите

му.

— Лицемерието е духовният език на алчността — продължаваше Идрис. —

Жестокостта е духовният език на силата, а фанатизмът — духовният език на омразата.