Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
съсредоточаването й в този миг, след диспута Карла можеше и да го застреля.
— Да зададеш въпрос — това е смисълът — пошушнах му аз.
— Благодаря — прошепна Карла и се облегна на мен.
— Смисълът е атрибут на Волята — продължи Идрис. — Правилният въпрос е каква е
целта на Живота?
— Много добре — изкиска се Я Да Видим. — Каква е целта на живота?
— Целта на живота е да изрази набора от положителни характеристики във възможно
най-превъзходна степен, свързвайки чистите намерения с другите, с нашата планета и с
Божествения източник на всичко.
— Как определяш тези положителни характеристики, учителю-джи? — попита
Мнителния. — В кои свещени текстове можем да ги намерим?
— Наборът от положителни характеристики се открива навсякъде, на всяко място, където хората живеят по човешки помежду си. Животът, съзнанието, свободата, любовта, справедливостта, честността, откровеността, милостта, сродството, смелостта, щедростта, състраданието, прошката, съпричастието и много други прекрасни качества. Те винаги са
едни и същи, навсякъде, където Добрите сърца оживяват, за да ги запазят.
— Но на какви конкретни свещени текстове се позоваваш в своя анализ, учителю-джи?
— Нашата човечност е свещеният текст на мирната човешка душа — рече Идрис. — И
ние едва сме започнали да го пишем.
— А как изразяването на тези положителни характеристики ни води към целта? —
предизвика го Честолюбецът.
— Ние, човеците, се раждаме със способността да натрупваме нееволюционно знание и
със способността да моделираме нашето Животинско поведение — каза Идрис и посегна да
вземе чаша вода. — Което за другите животни е много трудно, но е много лесно за нас
благодарение на Божественото.
— Може ли да обясниш по-точно за това нееволюционно знание, учителю-джи? —
попита Мнителния. — Не съм запознат с този термин.
— Това са онези наши познания, които не сме длъжни да притежаваме, за да оцелеем.
Допълнително знание за всичко.
— Ние знаем разни неща — рече Мнителния. — Това едва ли е някакво откровение. И
можем да моделираме поведението си. Къде виждаш цел в това, учителю-джи?
— Без което и да е от тези неща — продължи Идрис — ние не можем да твърдим, че за
нас съществува съдба. Но когато ги има и двете, съществуването на съдбата не може да се
отрече.
— Как, учителю-джи?
— Ние няма вечно да сме маймуни. Можем да променяме себе си. Ние се променяме
непрекъснато. Един ден ще открием повечето закони за всичко и ще контролираме
еволюцията си. Така съдбата ще контролира ДНК, а не ДНК съдбата, както е било цяла
вечност.
— Можеш ли да дадеш определение на съдбата? — настоя Честолюбеца.
— Съдбата е съкровището, което откриваме с осъзнаването, че сме смъртни.
— Да, да! — извика Карла. — Извинете!
— Може би е време да направим почивка и да се освежим, за да продължим спора —
предложи Идрис.
Учениците станаха да придружат мъдреците до пещерата им. Те се оттеглиха, набърчили
замислено чела.
Щом Силвано му подаде ръка за опора, Идрис се огледа. Откри очите на Карла и ни се
усмихна.
— Радвам се, че си тук, Карла — каза той, поемайки към пещерата си със Силвано. —
Толкова се радвам да ви видя двамата заедно.
— Знаете ли — рече Винсън, щом останахме сами. — Струва ми се, че май му хващам
цаката. Карла, това твое хрумване с фланелките е безценно. Рандъл, нали водиш записки?
— Най-добросъвестно, господин Винсън.
— После искам да ги попрегледам, ако може.
— И аз — обади се Карла. — Пу втора!
— Пу трети — обадих се.
— Толкова се радвам, че това го уредихме — заяви Дидие. — А сега, ако обичате, хайде
някой да отвори бара. Душата ми може и да се е възвисила, но умът ми крещи за милост.
ОСЕМДЕСЕТА ГЛАВА
СЛЕД ПОДНОВЯВАНЕТО НА СПОРА Мнителния понечи да зададе въпрос, но Идрис
вдигна ръка кротко и настоятелно, всички замълчаха и той продължи да разширява хоризонта
на своята мисъл.
— Доколкото виждам — каза тихо с вдигната ръка като тризъбец, изваян от чисто
търпение, — ние сме единственият вид, способен да стане нещо повече от това, което е, и
може би дори повече от това, което мечтаем да бъдем. Ние притежаваме потенциала да