Съдбовният кораб [bg]

На Дъждовника му дойде в повече.

— Присмиваш се на умиращите — порица той сатрапа.

— Присмивам се на изменниците! — свирепо го поправи сатрапът. — И мъстта ми ще е сладка! — извика силно над водата. Очите му жадно се задържаха върху джамаилските благородници, които стояха безпомощно на палубата на потъващия кораб. Вече беше достигнал нивото на водата. Сатрапът мълвеше имена, очевидно съхраняващ ги в паметта си, за да може по-късно да отмъсти на семействата им. Рейн размени невярващ поглед с Малта. Това жестоко, безмилостно момче беше велеславният лорд сатрап на цяла Джамаилия? Косго отново отвори уста, за да изкрещи: — О, змийо, не си отивай, ето ти крехка… Ох!

Той внезапно изохка и се преви над раната си.

Малта гледаше невинно като бебе, докато притискаше здраво парчето плат към раната и заяви:

— О, лорд сатрапе, трябва да спреш това крещене. Погледни, накара те отново да закървиш. Ела, трябва да слезем долу. Остави ги на правосъдието на Са.

— Отново кървя… ох, предателските страхливци заслужават да умрат още по-бавно. Кенит беше прав. Той ме спаси, знаеш ли? — Без да иска разрешение, той стисна ръката на Рейн и се облегна на него, докато го водеха несигурно към корабната рубка. — Накрая прие, че моето оцеляване е по-важно от неговото. Смел човек! Аз се опълчих на онези предатели, но когато нанесоха смъртоносния удар, смелият Кенит пое моята смърт. Ето ти име, което ще бъде помнено с почит. Крал Кенит от Пиратските острови.

Значи сатрапът искаше да се увенчае с делата и репутацията на Кенит. Рейн разкраси надутата му илюзия за него:

— Без съмнение менестрелите ще създадат чудни песни, разказващи за великото ти приключение. От Бингтаун до Дъждовните земи смелият млад сатрап пътувал. Да бъде спасен накрая от неегоистичния пиратски крал, който със закъснение признал първостепенното значение на сатрапа на цяла Джамаилия, е единственият подходящ край за подобна песен. — Рейн говореше провлачено и обожаваше как Малта трябваше да положи усилия, за да сдържи усмивката си. Между тях, лицето на сатрапа се озари от доволство.

— Да, да. Чудесна представа. И цял стих, посветен на имената на онези, които ме предадоха, и начина, по който загинаха — разкъсани от змиите, назначени от Кенит да ме пазят. Това ще накара бъдещите изменници да се замислят, преди да заговорничат против мен.

— Несъмнено — съгласи се Малта. — Но сега трябва да слезем долу. — Тя го поведе решително със себе си. Тревожните ѝ очи срещнаха тези на Рейн и споделиха страха ѝ, че може и да не преживеят деня. Въпреки мрачността на чувството, Рейн милееше за това колко много от изпитваното от нея можеше да усети само като стои в нейна близост. Събра силите си и заизлъчва спокойствие към нея. Без съмнение Кенит се беше озовавал и в по-лоши ситуации. Екипажът му щеше да знае как да ги измъкне.