Зовът на барабана [bg]

Те още бяха на пейката, когато се върнах, червените глави бяха сведени една към друга с ореоли от огъня. Миризмата на тинтява се смесваше с острия аромат на горящ бор и на яхния с еленско месо — внезапно много огладнях.

Оставих вратата да се затвори сама след мен и плъзнах резето. Отидох да разровя огъня и да приготвя нова вечеря, като извадих пресен хляб от долапа. После отидох да взема сладко масло от килера. Останах за миг там, като се взирах в пълните лавици.

„Уповавай се на Бог и се моли за водачество. А когато се съмняваш, яж.“ Един францискански монах веднъж ми бе дал този съвет и като цяло го намирах за полезен. Извадих буркан със сладко от касис, малко козе сирене и бутилка вино от бъз.

Джейми говореше тихо, когато се върнах. Докато довършвах приготовленията, мелодията на гласа му ме успокояваше, както успокояваше и Бриана.

— Мислех за теб като за малко момиче — казваше ѝ Джейми много тихо. — Когато живеех в пещерата, си представях как те държа в ръцете си, малко бебе. Притисках те до сърцето си и ти пеех, като гледах звездите в небето.

— А какво ми пееше? — попита тихо Бриана, едва чуто над пращенето на огъня. Виждах ръката ѝ на рамото му. Показалецът докосваше дълъг ярък кичур от косата му и леко галеше мекотата му.

— Стари песни. Приспивни песни, които мама ми пееше, а после и Джени ги пееше на децата си.

Тя въздъхна бавно.

— Изпей една сега, моля те, татко.

Той се поколеба, после наклони глава към нейната и започна да пее тихо стара келтска песен. Джейми нямаше никакъв слух за музика; песента странно се извисяваше и спадаше без никакво подобие на мелодия, но ритъмът на думите бе приятен.