Зовът на барабана [bg]

— Спри — каза, като се опитваше да поеме дъх. — Спри! За бога, казах, че…

Фрейзър го удари отново, този път по челюстта. Сега заболя, ослепяващ удар, който ожули кожата и накара челюстта му да запулсира. Роджър отскочи назад, страхът бързо се превърна в ярост. Този проклетник се опитваше да го убие.

Фрейзър замахна отново, но пропусна, защото Роджър се приведе и извъртя. Е, майната им на добрите роднински отношения тогава!

Направи огромна крачка назад и смъкна палтото си. За негова изненада Фрейзър не тръгна след него, стоеше там със стиснати юмруци и чакаше.

Кръвта бумтеше в ушите на Роджър и той не виждаше нищо друго освен Фрейзър. Ако искаше да се бият, щеше да си го получи.

Роджър приклекна, вдигнал в готовност ръце. Бяха го изненадали, но нямаше да позволи това отново. Не си падаше по боя, но все пак бе получил своя дял в кръчмите. Бяха равностойни по ръст и обхват, а той бе с петнайсет години по-млад.

Фрейзър замахна, той се приведе и парира. Фрейзър се извъртя, после един ляв удар се стовари в окото на Роджър. Кървави звезди и пръски светлина лумнаха в главата му и по бузата му потекоха сълзи, когато се хвърли с рев към Фрейзър.

Удари го; усети как юмруците му се забиват в плът, но като че ли без ефект. Макар и само с едно здраво око, той видя лицето с широки скули, все още зловещо спокойно, като на викингски берсерк. Замахна и то изчезна, появи се отново; той замахна и юмрукът му бръсна ухо. Усети удар в рамото, завъртя се, после се изправи и се хвърли с главата напред.

— Тя е… моя — процеди Роджър през зъби. Ръцете му се увиха около тялото на Фрейзър и усети как ребрата поддават под хватката му. Щеше да счупи проклетото копеле като орех. — Моя е… чу ли?

Фрейзър го удари по тила, ослепителен удар, от който лявата му ръка и рамото изтръпнаха. Роджър отпусна хватката си, приведе се и заби дясното си рамо в гърдите на Фрейзър, за да го повали.

Фрейзър отстъпи рязко назад и го удари силно, но в ребрата, а не в меката плът под тях. Все пак бе достатъчно мощен удар, за да го накара да изсумти и да отскочи приведен назад.

Фрейзър сведе глава и се заби в него; Роджър политна назад и се приземи тежко по гръб. Кръв се стичаше от носа му в устата и по брадичката; имаше чувството, че гледа някъде отдалече как тъмночервените капки нарастват и се сливат в петно на ризата му.

Превъртя се настрани, за да избегне ритник, но недостатъчно. Когато се превъртя трескаво на другата страна, му хрумна, по един дистанциран начин, че макар да е с петнайсет години по-възрастен от него, Джейми Фрейзър явно е прекарал всяка от тези петнайсет години във физически битки.

За миг излезе от обхвата му. Пое си въздух и се превъртя на четири крака. Кръв течеше през разбития хрущял при всеки дъх; усещаше я как се събира в гърлото му — с вкус на метал.

— Не — изпъшка той. — Не!

Една ръка го хвана за косата и издърпа главата му назад. Сините очи блестяха на сантиметри от неговите и Роджър усети горещия му дъх по лицето си.

— Не, не ти е достатъчно — каза Фрейзър и заби коляно в устата му. Роджър падна и се претърколи, после се изправи. Полянката се размазваше в оранжево-жълта пулсация. Само инстинктът го движеше все още.