Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Възможности да ги пренебрегва имаше колкото иска. Сребърният медальон се смрази на два пъти, докато стигнат пътя, после още няколко пъти през деня, същата вечер и всеки ден и вечер след това. Понякога хладът идваше и си отиваше за две примигвания, а друг път беше сигурен, че продължава поне час. Естествено, не можеше да познае коя е виновната. В повечето случаи поне. Веднъж, когато гърбът му се бе обринал от жегата, а шалът около врата му сякаш го режеше като трион, той забеляза, че Нинив го гледа тъкмо когато медальонът изстина. Толкова свирепо се беше намръщила, че един селянин, който караше каруцата си срещу тях, заръчка вола с остена и се заобръща през рамо, сякаш се боеше, че погледът й всеки момент може да убие него или вола му. Само че когато Мат също я изгледа навъсено, тя подскочи и едва не падна от седлото — и мразът изчезна. Колкото за другите, просто не можеше да разбере със сигурност. Понякога забелязваше, че го гледат две или три, включително Авиенда, която все така продължаваше да върви пеш и да води коня си. Друг път, когато ги погледнеше, виждаше, че си говорят или са се загледали най-невинно към някой орел, реещ се в безоблачното небе. Единственото хубаво във всичко това беше, че доби впечатлението, че Елейн не е доволна. Не знаеше защо, а и не го интересуваше. Тя ще му инспектира хората! Ще го потупва по главата с комплиментите си! Ако беше такъв мъж, че да можеше да го направи, щеше да я изрита.
Честно казано обаче, започна да изпитва и немалко самодоволство. Каквото и да правеха, нямаше върху него такова въздействие, че някое от мазилата на Нерим да не го излекува. Нерим го увери, че не било от премръзване. Самодоволството го изпитваше до четвъртия ден. Тъкмо се връщаше с Пипе от налбантницата към „Южен обръч“, занемарено ханче на два ката в едно затънтено селце с бяло варосани къщи и пълно с мухи, наречено Со Тихар, когато нещо меко го удари точно между плешките. При миризмата на конското говно в ноздрите му той се извърна, готов дупка да пробие в някое конярче или в някой от намусените сотихарски дръвници, с нож или без нож. Нямаше го обаче нито конярчето, нито дръвника. Само Аделиз, която усърдно драскаше в малкия си бележник и си кимаше. Ръцете й бяха съвсем чисти.
Мат влезе и поиска от ханджийката пунш, но после си промени решението и си поръча ракия. Тя му донесе някаква мътна течност, за която настояваше, че била правена от сливи, но имаше такъв вкус, че ставаше повече ръжда да сваляш с нея. Джюйлин се задоволи с едно изсумтяване, а Том и това не направи. Дори Нейлсийн отпи само половин глътка, след което си поръча пунш — а Нейлсийн беше способен да пие всичко. Мат бързо изтърва броя на малките глинени чашки, които пресуши, но колкото и да бяха, наложи се Нерим и Лопин да го пренесат до леглото. Никога не си беше позволявал да помисли дали лисичата глава има някакви ограничения. Имаше повече от сигурно доказателство, че може да спира сайдар, но ако трябваше само да повдигнат нещо със Силата и да го запокитят по него… „По-добре от нищо — продължи да си повтаря той, изтегнат върху сплъстения на буци дюшек и загледан в лунните сенки, пълзящи по тавана. — Много по-добре от нищо.“ Но ако можеше да се изправи сам, щеше да се върне долу за още ракия.
На сутринта настроението му беше отвратително, езикът му — подпухнал, а в главата му сякаш думкаше взвод барабанчици. Изкачиха едно възвишение и пред очите им се разкри Ебу Дар, проснат от двете страни на река Елдар, и големият залив, пълен с кораби. Беше петият ден от пътуването им.
Първото му впечатление за града можеше да се опише с думата „белота“. Бели сгради, бели палати, бели кули. Куполи като остри бели гъби или круши, често прошарени с пурпур, със синьо или златно, и отразяващи толкова светлина, че почти го заболяха очите. Портата, към която водеше пътят, бе широка и висока арка във варосана стена, толкова дебела, че той измина в сянка двадесетина крачки преди отново да излезе на слънцето. Градът, изглежда, се състоеше предимно от площади, канали и мостове, огромни площади, пълни с хора, с фонтани или статуи в центъра, канали, широки и тесни, с безброй баржи по тях, мостове с всякаква големина, някои ниски, други извисяващи се нависоко, трети — толкова широки, че от двете им страни се редяха дюкяни. Палати с портици с дебели колони стояха редом с магазинчета, предлагащи черги и платове, къщи на четири етажа с огромни сводести прозорци, скрити зад капаци, стърчаха редом до конюшни, ножарници и рибарници.