Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Какво? — прошепна Дънкан. — Искаш да ги нападнем само ние двамата ли?
— Не. Само да ги забавим. Просто ми пази гърба.
— Надявам се на боговете, че няма да ни убият, братовчеде. — Дънкан погледна към небето с въздишка, после се обърна и изчезна в мъглата.
— Ако не изпълните обещанието си — каза Маккрейкън, — ще свидетелствам пред съда. Ще призная, че ти и Бригс ме накарахте да фалшифицирам сметките.
— Ти си голям глупак, Маккрейкън. Не трябваше да се срещаме. Това беше работа на Бригс.
— Но Бригс така и не се появи! — викна Маккрейкън почти истерично.
Тим кимна и двамата охранители, които държаха ръцете на Маккрейкън, стегнаха хватката си. Джейкъби ловко извади кама и я заби в корема му.
— Трябваше да стоиш в склада, Маккрейкън. Бригс е мъртъв, а сега и ти.
После кимна на хората си и двамата охранители слязоха по каменната стълба и хвърлиха тялото във водата. Един труп, намерен във водите на пристанището на Крондор, едва ли щеше да привлече особено внимание.
Ру изчака, докато пресметна, че почти всичкото злато е натоварено в лодката, после пристъпи напред и извика високо:
— Не мърдайте! Обградени сте!
Надяваше се, че нито хората при лодката, нито тези при фургона могат да видят ясно в мъглата кой е застанал пред тях и че това ще му даде предимство. Защото ако го нападнеха, колкото и добър да беше с меча, сигурно щяха да го убият.
От задната част на фургона се чу приглушен вик и един мъж падна на каменната настилка. После Дънкан извика:
— Беше ви казано да не мърдате!
Един мъж погледна падналия и каза:
— Това е кама! Това не са хора от Градската стража!
В следващия миг го повали друга кама и се чу глас:
— Никога не сме казвали, че сме от Градската стража. — Откъм отсрещната страна на сградата, зад която се прикриваше Ру, сред кълбата мъгла се появи фигура. Ру позна гласа. Дашел Джеймсън спокойно пристъпи напред.
Чу се чаткане на подкови и Даш каза:
— Както чувате, пристига и подкреплението ни. Свалете оръжията.
Някои от мъжете се колебаеха. Трета кама изсвистя от мъглата покрай Дашел и се заби с тъп звук във фургона.
— Каза ви се да свалите оръжията! — викна друг познат глас.
Ру благодари на Рутия, Богинята на късмета; това беше Луис с хората си. Охранителите на Джейкъби бавно приклекнаха и оставиха мечовете си на каменната настилка.
Ру изчака още момент, после излезе напред и каза спокойно:
— Добро утро, Тимъти. Добро утро, Рандолф.
— Ти? — възкликна Джейкъби.
Точно в този момент Луис и хората му бързо заобиколиха мъжете около фургона. Някои носеха арбалети и ги насочиха към фургона и към лодката.
— Мислиш, че щях да те оставя да избягаш с моето злато?
— Какво искаш да кажеш с това „моето злато“? — викна Тим.
— Стига, Тим. Маккрейкън и Бригс ни разказаха всичко — каза Ру.
— Бригс ли? Как е възможно? — каза Джейкъби. — Ние…
— Млъкни, глупако!
Ру погледна към залива където плуваше Маккрейкън.
— А ти изпрати Хърбърт да придружи Бригс, нали?
— Ще те изпратя да ги придружиш в ада! — изсъска Тимъти Джейкъби и измъкна меча си въпреки стрелите, насочени към него.
— Не! — изкрещя Рандолф и бутна брат си встрани. В същия момент изсвистяха няколко стоманени стрели.
Две удариха Рандолф в гърдите, трета се заби във врата му. Кръвта бликна и опръска мъжете, застанали до Рандолф. Той изпъшка и се свлече на земята.
Тим Джейкъби се изправи с меч в едната ръка и кама в другата. В очите му светеше лудост. Луис извади камата си, за да я хвърли, но Ру го спря.
— Не! Остави го на мен.
— Ти си се забил като трън в мен, от деня, в който се срещнахме — ревна Тим. — А сега уби и брат ми!
— А ти уби Хелмут — каза Ру, измъкна меча си и кимна към Джейкъби да пристъпи напред. — Хайде, ела! Какво чакаш?
Мъжете отстъпиха крачка назад и Тим се нахвърли върху Ру. Дребният търговец беше опитен воин, а Джейкъби не беше нищо повече от един престъпен убиец, но сега беше обхванат от страшен гняв и жажда за мъст.
Той притисна Ру по-бързо, отколкото дребният млад мъж бе очаквал, и това го принуди да отстъпи.
— Светлина! — изкомандва Дънкан и бързо отвориха капаците на един фенер, който пръсна бледа светлина в мъглата. Един от конниците скочи на земята и извади от дисагите на коня си сноп къси факли. След секунди кръг от светлина обгради двамата сражаващи се мъже.
Ударите на стомана в стомана отекваха далеч по пристанището. На закотвените кораби започнаха да палят фенери, чуха се викове.
Един пазач се показа между два склада, видя лежащия в локва кръв Рандолф, видя и двамата размахали мечове, а също и двете групи мъже, и бързо се скри. Извади свирка и я наду. След малко дотичаха трима стражи.